неделя, 26 май 2013 г.

пълнолунието

Тази вечер луната е омайница безсрамна. Пълнолунна е усмивката й. Погледът й закачлив, но високомерие чете се в него. И усещане за хлад не закъснява в топла майска вечер.
Аз пък с фотоапарат се екипирах и на високо се покачих, за да съм по-близо до лунните капризи. Луната се усмихна, а после бързо се закри зад облачето парцаливо. Облачето оцвети се с нюанси от дъгата и побърза да полети на изток. Лунно чело изясни се, закачливо ми намига и в следващия облак като с воал покри се. 
Луната палава е тази вечер. Поигра си с облачни къдели, а мен изпрати по ливада росна. В росата боса аз нагазих. Усетих хлад от капки водни, а земята топлината, дето е събрала в майски ден усмихнат, щедро бърза да ми подари. Разхождам се в нощта...  окъпана в контрасти земни, в лунна светлина игрива, с отворено сърце за тайнството на пълнолуние...
Събуждат се и другите ми сетива. Дочувам недалечни песни на щурци. Нима е вече време... И светулка в клоните се крие... Усмихна се детето в мен и спомен мил прегърна ме в нощта.
След толкова доволство за душата към топлото легло се аз запътвам. Забравен, но все още топъл, ароматен чай от маточина ме причаква. Чаша топлина в мене се разлива. Ароматът на лимон и пчелен мед е тъй омаен, че привлича чаша втора...
С усмивка се предавам на съня в нощта на пълнолунието майско...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар