сряда, 31 май 2017 г.

магична йога - Водата

Змията.... 
Разцъфна се като цвете с розови венчелистчета. Аз се чувствах като палечка в цветното легло. В средата цветето е ярко жълто. Оформено е като Слънчогледова пита, но с шестоъгълни формички - пчелна пита. Изведнъж осъзнах, че това не са просто шестоъгълни формички, като затворени цветчета бяха, а върху тях има символи, букви. Помислих, че сигурно има начален символ, от който ако се започне с хода коня в шахмата, ще се прочете написаното. Знаех, че е кодирано, знаех, че е важно послание... 

Морският кон... 
Излезе от спокойно синьо море, но... ми се стори малко кахърен, уморен... Дойде до мен /това е онзи морски залив, Зеления, с реката, която се влива в морето и всичко познато/. Опря глава на рамото ми и аз го прегърнах. Усетих как изведнъж той се промени, стана познатия наперен, тържествен... и... сякаш се усмихваше... Поисках да отидем на Червения залив. Той ме послуша, но сякаш с неохота тръгнахме. Високите скали бяха покрити с мъгли и... върнахме се. 
Поведе ме по течението на реката. Тя прави красиви завои сред вековна растителност. Огромни дървета с чадъреста форма, други по-малки между тях. Светла гора, със зеленина и цветя. Реката е бистра, дъното й е каменно - кръгли светли камъни. Знаех, че не са случайни, че всеки камък си има мястото. Продължаваме нагоре, не е стръмно, полегато е. С все така красиви завои. Вървя напред, а конят е зад мен. Всъщност, не го виждам, не поглеждам назад, а само напред, но знам, че Конят е зад мен. Това е някакво спокойствие, сигурност, въпреки, че няма нищо, което да чувствам като застрашаващо. 
Продължаваме край реката, а край нея зелени треви и шарени цветя. Искам да кажа нещо, но усещам сухота в устата и знам, че трябва да пия вода. Знам, че това е Водата. Загребвам с ръце - бистра, мека, лека... вода... Прибираме се с Коня в залива... Забавям се, защото искам още веднъж да погледам камъните. Знам, че са важни с нещо, но не бях разбрала с какво, искаше ми сега, на връщане, да го разбера... 
Все още не съм разбрала...

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар