сълзите

В роса е окъпана... роса от сълзи...

Колко често сълзите са преглъщани... Колко пъти не успяла да ги скрия... 

Сълзите слабост са, но без тях животът немислим е. 

Когато сълзите си скрия се радвам, че съм успяла. Но дали е повод за радост това?

Неискани и неочаквани се леят в други дни. Наглед са без причина. 

Но нима страховете в мен са винаги без почва? 

Искам да съм позитивна и с усмихната душа. Понякога успявам. Друг път пък не.

Животът, явно, трябва да приема.  
С всичките му завои и криволичения... 
С плюсовете и минусите... 
С усмивките и сълзите... 
С миналото и бъдещето...

Снимката е на Драго.

.

.