събота, 11 юни 2011 г.

щастието... днес

Едни мисли ми се въртят напоследък...
Разбира се "случайно" и публикации в нета водят към същите размишления...
Щастието... търсим го цял един живот. Търсим и все го отлагаме. Ще сме щастливи утре, когато пораснем... когато ще сме самостоятелни... когато създадем семейство... когато дойдат децата... когато пораснат... когато получа онази работа... когато отида там... когато...
Щатието... утре...
А то, Щастието е Днес! Тук и Сега!
В моменти на прозрения и осъзнаване се заричаме, че ще сме щастливи днес, че пътят ни в дните, нашите малки избори, усмивките ни - това е нашето щастие.
И това е лесно... понякога. Защото в друг ден... но не е това, което сега ме вълнува. То е друга тема.
А днес е лесно...
След приличен сън и ранобудно утро, осъзнаването, че било е и по-зле, днес ми носи усмивка и желание за щастие.
Обещавам си, че днес ще се усмихвам повече. Ще се усмихвам на малките неща. Не ще позволя на ежеднвените детайли да ме помрачат. Достатъчно са сиви облаците вън. Ще се усмихвам и защото знам /добре е да си го припомням по-често/, че малките неща са градивните частици на по-големите. Онези по-големи и по-големи, които искаме да имаме.
И ако днес усмивките са с мен, /а защо да не са?/ ще породят поне още една у някоя настинала душа...
Много е лесно да стесним хоризонта си и да не виждаме това, което имаме. Логични са тогава и оплакванията, че сме нещастни. Но когато отворим сетивата си и пожелаем да видим богатството в нас и с нас... Щастието е тук. Един поглед ни дели.
А аз пожелах да видя моето щастие... В такъв момент, освен за благодарност към съдбата си, други мисли нямам.
В утрото, наглед неоптимистично, аз поемам в пътя си към щастието мое.
Щастието днес... Щастието в мен...

.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар