петък, 9 март 2012 г.

мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 
Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 
Същото е...
Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.
От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...
А Жената издържа на много. 
На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.
Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/
Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 
И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...
Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.
Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...
През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...
Ми то... приключение е да си жена...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар