сряда, 29 март 2017 г.

магична йога - Водопадът

Змията....
Заведе ме високо, над моите си хълмове. Навсякъде е зелено, заоблените хълмове се виждат ясно.  Оглеждам се наоколо, много спокойно и свежо.
 И... виждам... малко в дясно златни кули. Много са. По-високи и по-ниски, истински замък от приказките, но ЗЛАТЕН... Блести на слънцето, около него има златно-бяло сияние. От замъка към нас със Змията започва да се  спуска златна пътека. Не е точно спускане защото е почти на същото ниво, на което сме и ние. 
За съжаление дойде време да се връщаме, и Златният път не успя да стигне до нас. 

Водопадът... видях Ниагарския, миналия ден видях снимка в нета, но разбрах, че това не е Моя водопад. Видях Крушунскиият, големият, от преди свлачището, но ...не е и той... 

Тогава си видях Моя водопад. Не е много голям, но не е и малък. Водата пада от хълм, който е извит като дъга. Аз съм обърната към центъра, но гледам  наляво. Но там в дясно ме привлича, неудържимо е, затова се обръщам натам, за да видя тази част на водопада. Водата пада в неголямо езеро, което е пред мен. Не се вижда накъде отива водата след това, но аз знам, че тя се спуска надолу от двете страни на мястото където съм седнала. Не се вижда нищо, но го знам. Аз съм на нещо като плато по средата на голям водопад. Продължавам да гледам дясната му част, по-рядко поглеждам и наляво.. и пак в дясно се връща погледа ми. 
Поглеждам нагоре и виждам Орела. Идва от ляво и прави кръгове като първо минава над водопада от ляво надясно, след това зад мен, като оставам в центъра на неговите кръгове. Не знам колко кръга направи, три - четири - пет... Бях изумена от присъствието му! Той леко се спусна и кацна до мен, вдясно от мен. И двамата гледахме дясната част на водопада. 
Тогава нещо до Орела проблесна.... Златното яйце!!! Вече гледах само Орела и яйцето. Орелът продължаваше да гледа водопада. А яйцето... започна да се разцъфва... Като лотос се отделяха венчелистчета, едно след друго... много. Един ред, после втори, трети.... Вече не ги виждах колко са. А яйцето все си стоеше по средата, но размерът му намаляваше. Листенцата са безбройни обвивки. Златни са. Светлината, която е над яйцето, сякаш се увеличаваше с разтварянето на всеки следващ ред листенца.... Стоях като омагьосана... 
Погледнах водопада. а после яйцето започна да се облича, като си прибираше листенцата по обратния път.... Когато отново стана яйце, Орелът се издигна над мен, направи три кръга и замина надясно... 
Погледнах яйцето. То се търкулна в дясно и го загубих от поглед... Останах да наблюдавам водопада... 

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар