неделя, 2 април 2017 г.

магична йога - Златният замък

Змията... заведе ме над зелените гори-хълмове. Отново видяхме Златния приказен замък с кули, арки... И не само видяхме и гледахме, а Змията се проточи като път и стигнахме до входа. Застанахме пред огромна златна порта, изписана с богати орнаменти. Портата завършваше с дъга. Започна да се открехва, но Змията се дръпна и се върнахме пак там, където се издигнахме. Наблюдавахме златното сияние около замъка.  

Орелът... бях на зеления склон под Белия връх. Дойде Орелът и се издигнахме над върха, но не ме остави. Накара ме да се огледам, правехме кръгове над върха. Там в ляво видях златния замък. Беше по-далече, отколкото когато го гледахме със Змията. Преди на това място се виждаха зелени остри върхове във формата на конус... Наоколо са все същите хълмове гори. 
В дясно се видяха пак белите дъгички. Орелът ме поведе надясно. Минахме високо над хълмовете, над тези бели дъги и продължихме. Летяхме дълго. 
Хълмовете ставаха все по-ниски и ниски. Станаха гори и реки. Продължихме да летим. Реките ставаха все по-широки. Всъщност беше плетеница от реки. Нямаше край. Върнахме се при Белия връх. След няколко кръга над него се спуснахме. 

Усещанията ми са... за нещо незавършено, за нещо обещано, но не случило се. Някакво разочарование има в мен, прави ме леко раздразнителна към безсмислени разговори. Мълчи ми се, искам да се свия, скрия...
Впечатлена съм - Златният замък е на мястото на зелените остри конусовидни върхове... Нещо не е каквото е било... Има превръщане от едно в друго, или...  Като сваляне на маска, на покривало... Нещо става достъпно...

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар