сряда, 5 април 2017 г.

магична йога - на изток

Пожелах си Орелът да дойде на поляната под Върха, където най-често са ни срещите. Мина ми през ума, дали да не поискам стълбичката, но Орелът бе по-силен. 
Дойде... Много бързаше. Подканяше ме да летя след него. Полетяхме на изток. Слънцето тъкмо изгряваше - голямо червено. Забавих се защото погледнах надолу. Видях селото. То е разположено в посока изток - запад между два дълги баира. Виждах как летим над село, видях нашата къща, двора, цялата градина... 
Орелът се обръщаше и ме подканяше да побързам. Продължавахме да летим на изток. Виждах летящия Орел на фона на червения диск на слънцето. Виждах само него, бързах, за да не изоставам. Той се обръщаше и ме подканяше с поглед, а също и с одобрение. 
Изведнъж осъзнах, че край нас има много други Орли и други като мен, и всички летим на изток. Много сме, но не виждам никого, просто знам. Летяхме дълго, забавихме полет и тогава погледнах надолу. Виждах различно оцветени фигури на земята - ниви, с различни посеви, малки гори, поляни, виждаха се и села - като мозайка. 
Продължавахме да летим, докато по едно време се спуснахме до една дюлева градина, Бяло-розовите цветчета бяха като живи, като пеперуди. Движеха се, може би от лек ветрец. Имаше и неразтворили се цветчета, те изглеждаха като свещички. / много харесвам дюлевия цвят, усещам го като магия когато съм край цъфнала дюля/ Постояхме край дюлята, усетих по-силен вятър, и сякаш с негова помощ с Орела се издигнахме отново нагоре. Кацнахме на високо, на скала с малка полянка пред нея, а надолу се виждаха пак разноцветните фигури. 
Чувах вятъра, но при нас с Орела бе тихо, бяхме на завет. Стояхме си, гледахме надолу. Понякога го поглеждах, стоеше съсредоточен, неподвижно. Понякога и той ме поглеждаше, кимаше одобрително и пак гледахме. 
Знаех, че зад нас има нещо. Обърнах се и видях отвор на голяма пещера. Искаше ми се да стана, но Орела ме погледна силно /да, точно силно/ и аз не помръднах. После погледът му обеща - друг път. 
Спокойна пак се загледах и мислех колко е спокойно и красиво. Изведнъж се озовах на поляната под Върха и... се върнах. 

Въпреки, че се върнах, сякаш нещо от мен остана на онази скала... Знам, че Орелът е пак там... Хей, дали това не е Неговото място... Сега се замислям - там ми беше много уютно, като у дома... Сега няма да мисля, само ще усещам... 

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар