магична йога - дарът на Орела

Медитацията... Змията...
Всички Огнени кълба при мен бяха бели. Змията излезе от златно-бяло яйце - до сега яйцето е било винаги златно. Самата Змия беше златно-бяла.... Когато се издигна над мен продължи нагоре и аз с нея. В един момент имах усещане, че и аз съм змия. тогава видях Змията оплетена с друга змия. Всъщност видях две глави, две тела до някъде, но надолу не знам дали беше една или две... При спускането надолу, когато стигнахме над мен, Змията си стана една и се прибра в яйцето. Когато бяхме две змии, видях наоколо пак ония хълмове. Ние и със Змията напоследък там излизаме. 

Орелът! Дойде си на оная поляна под белия връх, дето са ни вече срещите. 
Направихме обиколки около върха. Стори ми се, че върхът е някак по-остър и по-правилен конус. Продължихме си полета над гори и хълмове. До тук нищо необичайно, вече е доста познато. 
Видях пак онези бели дъгички, облачета - тук там над хълмовете  В един момент виждам под нас вместо дъгичка пак същото /знам, че е същото като дъгичките/, но като бял диск. 
Започнахме да се спускаме надолу., надолу... Много бързо. Край мен всичко е бяло и аз знам, че това е сгъстена бяла светлина, която е като цилиндър и ние се спускаме все по-бързо и по-бързо надолу. Знам, че това е безкрайността. Изведнъж усетих крилата на Орела под себе си и той започна да ме издига нагоре. Не съм сигурна колко време се издигахме, не беше сякаш повече от спускането. Дали не беше и по-бързо - трудно ми е да определя. 
Издигнахме се нагоре, над белия диск, над горите и поехме към хълма с белия връх. Сега върхът не бе така гладък, пак имаше формата на конус, но не така правилен и гладък. Сега си беше същия както преди го виждах. 
Орелът ме остави на поляната от където ме взе и полетя натам, откъдето дойде и откъдето винаги си идва. Аз гледах след него. Загуби се от погледа ми и тъкмо да погледна пред себе си - видях, че се връща. Върна се по-бързо отколкото отлетя. Кацна до мен, подаде ми бял пръстен - като халка е. Усмихна се - както и да се усмихва Орел ;) и ми каза: Ти знаеш... 
И отлетя...

Хем ми е странно, хем ми е някак... завършено... Хем ми е усещане за нещо важно, за нещо специално, за нещо като завършен етап и начало на друго.... някакво такова...
А и повод за подарък имах ;)

***

.