понеделник, 24 април 2017 г.

магична йога - след Камбаната

Камбаната... 
Не чух един звън на камбана. Много звуци,  много силни, продължителни звуци, един след друг. Дори не знам дали бяха от камбана или от нещо по-висше. Да, точно по-висше беше усещането, каквото и да значи, както и да значи...
Видях красива жена, древна, от Изтока. В червено-жълти рокли, феерични. Танцува, с много накити, гривни, дайре... Красива е, танцът е красив, пленяващ и... аз знам, че съм шарените й гривни, аз съм танца, аз съм звуците от дайрето и другите дрънкулки, които звънят по цялото й тяло... 
После съм в гора, джунгла, величествена, вечна гора... Знам, че аз съм шарените птици, безбройни са, летят като в танц. Аз съм полета им, аз съм песните им. А песните им са шарени... 
Усетих, че съм... Тишина... Обикновена тишина, но някак много силна тишина /каквото и да значи силна тишина/.  Нямаше камбана, нямаше звук, само тишина...  Усещах тишината... не знам как се усеща, но знам, че това беше усещането за тишина... 
И сега съм... тишина... и искам да си остана такава... необичайно ми е...
Неочаквано, непредполагано, невероятно е... 

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар