На зелената поляна в подножието на върха съм...
Виждам, че идва към мен моята си, плетена стълбичка. Тръгва надясно, а аз изведнъж виждам, че Орелът я носи. Навлизаме в гората - рядка, широка гора. Орелът отива до едно дърво с дебело стъбло. Очаквам да я окачи някъде и аз ще се качвам. Но изведнъж стълбичката вече не е каквато е. Трябва да се качвам по клоните на дървото. Точно до стъблото.
Клоните са наредени спирално и аз започвам да се качвам от клон на клон. Но клоните са далече един от друг и трябва да се засилвам и да се качвам на горния. Нещо като в цирк, ама толкова добре се справям и аз. 😉
Орелът лети около дървото и ме подканя да вървя нагоре. А нагоре короната на дървото изглежда много далечна. Само тя се издига над гората и сякаш пробива небето.
Надолу... земята не се вижда. Виждат се клони, дървета край мен. Но моето Дърво е най-правилно - с право стебло, с правилно разположени клони. Изключително стройно, но и стабилно. Клоните на цвят са светло кафяви, гладки. Удобни за хващане. В сравнение със стеблото те са доста тънки, но наистина точни и удобни за хващане. Но това не е пречка цялостната визия на дървото да излъчва стабилност.
А на мен ми е спокойно...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар