Реката...
Дойде със сияния - синьо-зелени, като полярните, но не съвсем. Реката беше си като миналия ден - като пързалка, а аз пак бях на нещо като шейна, дъска.
Пързалях се по реката из Космоса и... Пред мен на друга дъска, съразмерна с него беше... Орелът - ИЗНЕНАДА! Все пак не съм мислела, че има работа из Космоса ;) Беше пред мен и се обръщаше назад, усмихваше се. Орелът се усмихва! Обръщаше се настрани, за да ми покаже още сияния.
Изведнъж пред мен блесна Светлина, която поглъщаше Реката с много голяма скорост. Орелът изчезна. Пред мен беше само искряща светлина... бяла...
Светлината се превърна в обръч /тор/ и в центъра й видях червени, огромни скали, издигащи се над сравнително равнинни прерии. Изненада - Орелът летеше в кръг около скалите.
И още една, малко ме жегна тази, изненада. Орелът не беше сам. Знаех, че е в компанията на Орлица . Изревнувах го, чувствах си го МОЙ. И двата Орела летяха в кръг около скалите, но не един след друг, а в различни посоки - сякаш описваха осмици... Гледах като през екран всичко...
После реката ме върна и този път видях как си отиде - бяла светлина я изтегли и с един последен блясък, като взрив, и си отиде...
Змията... триглавата....
Едната глава беше Главната Змия, има си йерархия. Двете бяха подчинените, но и по-благосклонни към мен. Главната също, но някак е по-строга. За да не си позволявам разни неща.
Та, двете, те ме понесоха на люлка нагоре след Главната. И... вече знам, че онзи Златен, приказен дворец с куполи и кули е Змийски. Гледах го отдалече.
Получих обещание от двете Змии, че скоро ще ме заведат и си намигнаха съучастнически...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар