неделя, 3 декември 2017 г.

медитативно - Огън под Върха


На поляната, под Белия Връх съм... 
Орелът дойде  и седна до мен. Той е с официален костюм. Нещо важно, тържествено ще се случи.
Пред нас лумна Огън. Голям Огън... с много големи пламъци. По-високи са от мен. 
Орелът стои, огънят го осветява, а мен подканя да танцувам. Ама и аз съм една танцьорка... пък и хубавица... /Туй, Катрин Зита Джоунс и Антонио Бандерас... - ряпа да ядат 🙂 /  
Сама танцувам, но усещам, че някой ме води. Прекрасно е! Огнените пламъци се издигат нагоре и над тях се разпръскват искри, които се понасят нагоре и изгасват или се изгубват нависоко от погледа. 
Дълго танцувам, но умора не усещам. Орелът ме гледа, усмихва се... Разбирам, че Огънят изгаря нещо. Не знам какво е точно, но е нещо старо, черно, ненужно. Огънят е пречистващ.
А танцът... и той е важен. Танцът гори в мен...
Да, Танцът е Пречистващият Огън в мен!
Танцувам под Белия Връх - най-честото ни място за среща с Орела...
И е прекрасно... 

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар