понеделник, 31 юли 2017 г.

разбрах



Сега разбрах...
Да, точно сега... Часът е 23:53.
Слушам Валерий Леонтиев и разбрах. Разбрах го с онова Знание, което е в мен. Което винаги си е било там, но аз не съм го знаела, не съм го осъзнавала, не съм го предполагала.
Сега вече знам защо го слушам толкова често. Знам защо с него успявам да свърша толкова много работа по проектите си. Знам защо имам нужда да го слушам.

С него се пренасям в друг свят. Свят, в който се прибирам в себе си, не се разпилявам.
С него се получава онова състояние на оттегляне на сетивата от суетата на деня. Настъпва онова време за мен, в което се събужда моята Муза, която ме връща към същността ми. Същност, която си харесвам, която иска по-дълго проявление от моментни проблясъци. 

Музата ми, всъщност, е проявление на най-съкровената ми същност и желанието й за творене. Творене на добро, на светло, на топло. Творене днес, от вчера, за утре...
Вчера, днес, утре, тук, там... Понятия за време и пространство. Понятия за ред, но редът е Хаос. В Хаосът е Знанието, Моженето, Искането, Правенето.
Искам, знам, мога, правя...
Тази песен е може би първата, с която преоткрих Леонтиев. Имало е дни, а и нощи, преди време, когато я слушах нон стоп.

Написах преоткрих и точно това е. Имам спомен, много ясен и ярък, че някога, много някога, по радиото /то друго нямаше/ го слушах и с неуверен почерк и печатни букви си записвах имената на изпълнителите. Да... някога... Музика и глас... Магия...
Е, сега знам... Не е случайно!

Сега... Продължавам да го слушам и да работя след отклонението, което Музата ми сътвори.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар