Морският Кон...
Дойде, но... с него нареждах деня си, задачите, някакви спомени... Отпуснах се, но май нещо не достигна, за да се слея с него...
Малко по-късно...
Полегнах, заради главоболие. Пуснах си музика
и докато се отпусках с дишането на триъгълник /много ми харесва/ се заредиха едни картини....
Морският Кон излиза от морето. Бял е, след малко стана червен, докато да излезе при мен стана черен. Качи ме на гърба си. Аз съм красива жена, с червена феерична, циганска рокля с волани, веещи се поли... и с черна дълга коса /а бе... направо хубавица :)/
Конят ме понесе по средиземноморски пейзажи - пясъци, високи единични дървета... Хубаво е, сами сме, движим се на запад. Слънцето е на залез. Огнено червено е. През цялото време си беше все там, сякаш времето е спряло. Конят ту забързва, ту забавя ход, като танц е. Усеща желанието ми танцувам. Слизам и Коня се движи напред, а аз до него танцувам. Чак да не повярва човек, че това съм аз, каква танцьорка съм само. ;) Прекрасно е, вятър, слънце огнено, танц, музика... И аз... Едно сме, хармония сме... Все към огненото Слънце танцуваме.
Усещане за цяло...
Цял ден ми е Огнено... някаква енергия.. много червена ме владее. Едно усещане за нещо, което напира навън... нещо кръгло, червено, топло, цветно...
С една дума - шантава работа...
Ама ми харесва...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар