Случи
се миналата нощ, на разсъмване. Все още си спомням усещането и
убеждението, което ме кара да се усмихвам и да ми става топло /не
физически, де/.
На
разсъмване, тогава когато се разбуждах. Знам, че сънувах нещо важно и
хубаво, но нямам никакъв спомен. Споменът и убедеността е, че там, в
онзи момент, на границата на съня и будността, чувах музика, хорови
песни. Това бе Ангелския хор... музика, която изпълва, завладява,
повдига, сияе...
Все още много силно е това усещане-спомен в мен.
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар