четвъртък, 28 април 2011 г.

жена в дъжда

Днес дъждовно е. Не е моето време. 
В такова време ми е сълзливо и тъжно дори и без реална причина.
Днес снимката на Драго  ме насочи в други мисли. И ми харесват ;)
Дъждът измива, чистота е и невинност. Вълшебни капчици пречупват светлината и дъга рисуват. В сърцето на цвета живителната влага пазят. 
Днес цвят почувствах се. Изкъпан и поен с живот. Капчици дъждовни отразяват погледа искрящ. Поглед, който ме издава, че щастие намирам в дните. За да намеря, трябва и да търся. Търсенето е процес безкраен. Търсенето е процес на отдаване, на подаряване... за да намериш, за да получиш...
Въпреки мрака и студа навън, в душата ми е чисто и светло. Мислите ми, пречупени през капчиците малки, усмивки си намират и обещания за цвят и нежност. Обещанията сбъдват се като мечтите, щом повярваш в тях и ги приемеш в сърцето, преди да са при теб.
Вярвам в своите мечти...

Благодаря на Драго, че ми позвили да използвам вдъхновяващите му фотографии, за да изразя своите настроения!
.
.

2 коментара:

  1. Aз пък харесвам дъждовното време, напомня ми за Б. Райнов :)

    ОтговорИзтриване
  2. Дааа... Онова време... когато няма нищо по-хубаво от лошото време... Някога четях романите на Богомил Райнов на един дъх :)

    ОтговорИзтриване