понеделник, 4 април 2011 г.

понеделник

Понеделник е.
Делник е. 
За мен е малко по-различен от другите делници.
Днес си мисля колко роли ни се налага да играем в живота си. Налага се, а някои са избор наш.
Дъщери сме, съпруги сме, майки сме, домакини сме. Приятелки сме, колежки сме, любовници сме. Доста може да се изброи.
За всяка роля не винаги сме подготвени. Ролите преливат от една в друга. Трябва да жонглираме понякога не с две дини, а с много. 
И аз си имам ролите. И вдъхновенията за тях. 
Днес съм повече домакиня и майка. Нищо, че денят е делник. Това е мой избор. За час бях и колежка, след час ще съм пак. 
Аплодисментите за изпълнението на ролите ми са различни. Ометеният обяд... значи е бил вкусен - домакинята е успяла. Превод по банковата сметка - колежката си е свършила работата и това е похвалата. Усмивки и безгрижност на детските лица - майката е щастлива...
Понеделник е. Ден като другите, но и по-различен. 
Обичам известността и планираността. Но повече се радвам на изненадите. Разбира се, на приятните. Имам очаквания и за такива. И ще поработя по въпроса. Все пак, ако господ иска да ми поднесе изненада, нека му дам възможност. Ако бездействам, няма начин да се случи. 
Половината от деня е пред мен.
.

3 коментара:

  1. Човек е човек когато играе - Шилер. Мисля, че е имал предвид това, което си описала :)

    ОтговорИзтриване
  2. Добре дошъл, Емо!
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. Добре заварила :)
    Знаеш ли, Шилер е прав за много неща,но ровейки се из тях не бива да изпускаме момента да ги изживеем. Иначе ще си останат просто думи без смисъл.

    ОтговорИзтриване