вторник, 22 май 2012 г.

в миналото

Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...
Място, което можеше да се определи само с думите райски кът.
Сега е пусто. Запустели са и съседните имоти. Все едно никога не е имало хора. 
Лозята и овощните градини, създавани с толкова труд и желание са непроходими гъсталаци. Дънерите на лозите и призрачно извисяващите се изсъхнали клони на големите дървета показват, че все пак тук е имало живот различен от сега.
Стана ми тъжно... Времето безвъзвратно отминало с младостта на едно поколение... Времето на моето детство.
Спомените ме усмихваха и натъжаваха. Откъснах си клонки от цъфналия жасмин, който все още се бори с нашествието на другите храсталаци. Уханието му и сега ме прави тъжна... а обичам този неповторим аромат...
Не съм сигурна дали ще отида някога пак. Не направих снимки. Искам спомените ми да бъдат онези, отпреди двадесет и пет лета. Та това е четвърт век...
Снимах треви и полски цветя. Снимах пеперуди и буболечки. 
Природата... 
Току що се сетих за нещо, което прочетох тази вечер - "Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно..."
Не ми се говори повече...
Тъгата в мен е повече отколкото ми се иска. 
  
.

4 коментара:

  1. Тъжно, но все пак си имала късмет да го преживееш това минало, което ти е харесвало, била си щастлива, безценни мигове. Но в живота всичко се променя, понякога бързо или не.
    Хубав пост, много прочувствен и носталгичен, и снимката ми хареса! Поздрави и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Цвети!
    Хубави и усмихнати дни и за теб! :):)

    ОтговорИзтриване
  3. За съжаление и аз съм го преживявала този момент!Но,такъв е живота!

    ОтговорИзтриване