май е тук

Май е тук...
Наследил зеленото си от април. Добавил бели цветове на бъз, омайните ухания на акации...
Лекият ветрец по поречието на реката прави сутрините свежи, зарежда ги с енергия за новия ден. Птиците са в надпревара да открият своя дружка с любовните си песни.  
Слънцето с усмивка се разхожда по най-синьото небе и закачливо се закрива с бързи облачета бели. А те картини най-вълшебни сътворяват и оживяват на синьото платно. Магията на пролетно небе оставя спомени в душите нежни.
Вечерите, запазили от майската си топлина,  притихват огласяни от жабешкия хор и от подранилите щурчета.
Май е тук.
Тук е със своята омая, магия и вълшебства. За всеки, който си позволи да ги приеме...

.

разходка между зимата и пролетта

След малко трудно ставане в съботната сутрин се запитах: от къде да я започна?
Навън е бяло, доста наваляло през нощта.  Все още завихрящо снежинки в утрото съвсем неранно. Обувките ми най-зимни са прибрани. По-точно - невадени за тоз сезон, че то зима нямаше в обичайното й време. Реших, че ще изляза с каквото и да е. Ще се обуя топло, а после ще се преобувам. Облякох се и с шал се забрадих, за да се пазя от танцуващи снежинки. Телефинът, ключовете и фотоапарат са в джоба вече. Време е...
Навън е свеж студът. Снежинки се полепват по лицето и усмихват ме. Вървя по път познат, но днес е нов и неповторим. Бялото е господар в този утринен час. Радвам се, че излязох, че надвих едно гласче, което мързела ми хвалеше в просъница.
Сняг вали, а птичките са неуморни, с песен те примамват пролетта. Изпод храстици, затрупани от снежна пелена косчета излизат. Врабчовци се суетят от клон на клонче и снежните покрития на земята се стоварват.
Под бялото покритие на закъсняла зима цветни изненади се показват. Дрянът нацъфтял и жълти облачета са цветчетата му сред бялата безкрайност. Джанки бели сливат се със снежната премяна, но розовите венчелистчета и тичинките им червени издават омайна красота. Храстче край пътеката е нацъфтяло и цветчетата му са камбанки жълти, с които явно е - пролетта привличат. Храстите, които са се накиприли в премяната зелена преди снежната вихрушка не са малко. Тези, които са позакъснели, имат пъпки, чакащи само слънчев лъч, за да се разкрият.
Край покрития с бяла пелена жасмин ухание на пролет, на нещо сладко ме усмихва. А слънцето сякаш се опитва да пробие, за ми покаже кой ще бъде днешен господар.
И няма думи, с които да се опише тази красота. Може би да е природна аномалия, а може и да е съвсем нормално. На природата кусури не бива да се търсят. Тя отплаща се или пък се извинява с прелестната красота на съботното утро.
Утро, което съм щастлива, че не пропуснах. Утро, в което радостно ми беше да си правя сам сама пъртина сред храсти и дървета, които само в този миг са точно тъй красиви и неповторими. Исках да запея, тъй ми беше леко. Мойта песен бе излишна. Беше невероятна симбиоза от бяла тишина и пъстра птича пролетна глъчка. Природата е съвършена... Спирах се и всяка моя клетка усещаше съвършенството.
Час разходка между зима и пролет, която никога няма да се случи същата.
Неповторима и вълшебна омая от една разходка... но каква разходка само...
Думите не стигат, за да опиша емоцията от утрото вълшебно.  Фотоапаратът е безсилен да я запечата омаята на мига. Но в мен остава усещане за съвършенството, което тази сутрин докосна душата ми несъвършена...

.

пролетни дни

Най-сетне истински пролетни дни. Дни, в които единението със земята ми донесе мир и удовлетворение в душата. 
Малък Сечко най-сетне доведе зимата, която няколко месеца все се канеше и все не беше истинска. Имаше и сняг в прилични зимни количества и сантиметри. Имаше и минуси като за истинска зима. А най-хубавото е, че баба Марта не се чуди много и доста бързичко стопи снежната пелена. Слънцето, съвсем несрамежливо, стопли баирите. Птиците отпуснаха гласове с най-омайните си любовни песни. Всяка тревичка бърза да надникне над есенната шума. Всяко пролетно цветче сияйно се усмихва на слънцето и привлича пчелички.
Така е... Пролетта настъпва по поляни, гори и реки. Пролетта нахлува с копнеж събуден в човешките души. И желания за създаване.
Събуждащата се пролет дава енергия и на физическо ниво и всяка градинска работа увлича и умората забравя. Два прекрасни дни до земята, в които да засявам, ми донесоха неописуемо удовлетворение. В градината има необходими и неотложни работи. Независещи от настроения човешки. В градината се работи когато времето даде. А времето бе твърде благосклонно и нашата градина е уредена. Всичко, което трябваше е вече засято. Започнахме с три вида лук и чесън. Продължихме с два сорта грах. А те са два, защото трябва да се мисли и за прибирането. Все пак на два пъти ще е по-добре. Няма да си стресирам помощниците с много работа :)
Последва засяване на моркови, магданоз и пащърнак. Тук се полага малка обедна почивка. 
По икиндия е време за засяване на картофите. Не мога да се нарадвам на  отлично рътените картофи за семе. Мое дело са, признавам си съвсем нескромно ;) Тази година освен изпитаните три сорта съм си харесала и два за проба. До залез работата е приключена. И всички са уморени. И доволни.
На следващия ден идеите са много, реализациите са по-малко, но пък всички си имаме бонус - мускулна треска ;) Макар и с по-малко реализирани идеи, удовлетворението е пълно. Останалите планувани идеи не са неотложни, могат да се свършат и следващата седмица, няма да е късно. Хубаво е когато имам повече идеи, това е нещо като програма максимум. А програмата минимум още вчера бе преизпълнена.
Обобщението - прекрасни дни!
И дълбока благодарност за всички, с които свършихме голямата работа!
Само съжалявам, че не успях да документирам с фотоапарата повече от интересните мигове, които имаше в тия дни. Някой друг път ще наваксам :)
Утре започва нова седмица, която ще бъде със съвсем други занимания. Но аз си имам енергия за всичките, че и за повече. Енергия, получена от земята...
А сега ми е време... Сънчо ме очаква.

.

слънчева събота

Слънчева събота...
Ден за градината... 
В мен се събуди градинарския ми дух. Усещането за близост със земята е толкова силно и зареждащо. Исках да сея, но времето не позволи. Още е много кално в градината. Но пък работа по двора има бол.
Едно захващах, с друго продължавах. С план един започнах, а с друг завърших. За всички работа намира се. Февруарският ден се оказа твърде кратък за всичките ми желания. И все пак доста работа се свърши. Отдавна не съм усещала такова доволство от свършеното.
Да виждам, да усещам как природата се буди, това е най-силно само там, където са ми корените. Там, където да докосвам земята, тревата, да чувам птиците в клоните, да виждам облаците в синия безкрай, да усещам лъчите на слънцето... Там, където усещам и знам, че съм Аз - завършена и съвършена...
Пълен ден. Смислен ден. Доволен ден...
Изморена съм. Но усещането е незаменимо и нищо друго не може да ми даде това усещане от единението със земята, с природата. Едно усещане за смисленост, за удовлетвореност.



.

пролетно ми е

Пролетно ми е.. от декември...
А все не идва пролет...
Знае тя, че е неприлично рано.
А аз се изморих от настроения променливи. Ту слънце, ту пък студ, ту облаци или мъгли. Всеки слънчев лъч в мене се усмихва. И всеки облак сив усмивката ми скрива надълбоко.
Днес съм подредена, утре в хаос цяла се превръщам. И после пак, и пак... То бива с женско непостоянство да се оправдавам, но не минава вече... Искам пролет, искам зима - не ми се хич наглася. То и аз обърках се какво да искам.
Чета си туй-онуй и онзи ден прочетох, че в Сахара втори път валяло сняг за тази зима. Мисля, мисля... ми то и аз сняг видях два пъти. Ехааа, значи съм в Сахара. И като се размечтах за цъфнали пустини, за дюни пясъчни, безкрайни, за кервани със камили и за бедуини страшни...
Толкоз отклонение ми стига. Да се връщам в деня си обикновен. Да довърша нещо, друго да започна. Музика ще слушам и в други светове ще си летя с въображението дето ми е дар, докато ежедневието ми отчита свършени задачи.
А пролетта... Е, тя ще дойде когато е готова...

.

пак неделя

Пак е неделя. 
Дъждовна е.
Пролетта сега дъждовна е.
В края на миналата седмица можех да отчета много свършена работа, много умора, и много удовлетворение, което гони спомена за всяка умора.
В края на тази седмица отчитам дъжд и...  нищо свършено. Не се броят набраните зелении...
Чувствам се късметлийка, че има къде да избягам, дори и за няколко часа. Няколко часа по-близо до земята... Там усещам... корените си... И намирам сили в себе си, за да продължавам напред в дните и делата си.
Дъждовно е...

.

неделни настроения

Настроения, едни такива пролетни, днес са с мен.
Прекрасен ден, слънчев, чист, свеж. Ден завършващ с удовлетворение. Харесвам дните си такива.
На ранина избягах от суетата на града. / То един град, ама айде... ;) / Хладно, сиво утро. След час, на друго място, слънцето изгря и всичко друго стана. Задачите раздадох, на фотограф се правих. Промените, случили се в седмицата, отчитах и документирах. ;)
За началото на този селскостопански сезон нямам големи заслуги. Най-голям принос имам в доставяне на семената ;). И най-вече с такива, които не са ми поръчани и не са обсъждане на съвета :) Ама, то... вече са ми свикнали :)  Нямам заслуги, защото "Господ бил гражданин" и като наближи събота и неделя, времето реши да валне, да разкаля и... Хубаво е, че има ентусиасти, на които все се карам, че всичката я вършат. Те се оправдават, че не се преуморяват, че по малко я вършат, ама... За сеитба днес нямаше, но имаше други задачи. Събрахме изрязани клони от овощната градина. Започнахме да чистим ягодите с мамина отмяна :) Друго си е като има кой да изнася кофите с листата, да почиства наравно с мен и да си бърборим :) Е, те ягоди много, пък и за обяд стана време, та си оставихме и за следващите дни. След обяда пак поработихме. А трябваше и багаж да си приготвим - пресен спанак от парника. Пак от там е пресният лук, марулята. Пресният чесън намерихме саморасляк в градината. Прясна коприва из храсталаците набрах. Поръчах да се извади пащърнак и гулия. Даже ми ги и измиха :)
Докато из храстите се врях за парливата коприва, видях, че килими сини са теменужките разтлали. И облаци от ухание сладко край тях се носи....
Сетих се... Репички аз посях в парника собственоръчно преди две седмици и вече те растат... Мой принос към земеделието във февруари е и малко плевене в парника.
Лук, чесън, моркови, магданоз и пащърнак в лехите прави скоро ще се подредят. Грах, картофи и те в градината са вече. Разсад за краставици и домати има. За целина и зеле също. Босилек, кейл и куп подправки също :)
Голяма изненада днес видях - магнолията цветните си пъпки е разпукнала. До няколко дена ще е прелестна с облак цветен.
Нарцисите се разцъфваха пред погледа ми. Лалетата, зюмбюли - скоро ще са в стихията си. Игличините - цветни острови в градината са. Като ще е ден на изненади - джанките до ден - два ще побелеят...
Дааа... Това е. Пролетта е тук и не се съобразява, че още февруари е. Не се оплаквам, харесва ми. 
Един прекрасен пролетен ден. Ден, който отива към края си и ме изпълва с удовлетворение. И много енергия си имам. Енергия, не само на физическо ниво, а и енергия за душата ми. 
Един пълен ден!

Лека нощ!

.

пролетни настроения

Макар и закъсняла пролетта дойде. С големи, зелени, цветни и неудържими крачки. 
Освен слънце ми донесе и много работа. Работа градинска и работа проектантска.
Не се оплаквам. Даже е добре. Едното ми носи заряд, другото ми го взима :) :) :) 
Хубавото е когато балансът се постига.
Цветята в градината цъфтят и ухаят без ред. Всички се надпреварват кое по-красив цвят да ми покаже. Дървета, храсти и треви с пролетни настроения се кипрят. Лехата с билки от седмица на седмица не мога да позная. Засятото в градината се надпреварва да зеленее. 
Вече и реколта си прибрах.  Във фризера спанакът се намести. На киселец и лапад иде ред след ден.
Няма да успея да напиша всичко дето в изминалото време ми се случи. Много е, харесва ми и по-хубаво ще бъде.
Градинската работа ме зарежда с енергия. Умората е сладка и с усмивка най-доволна. 
И друга работа се появи. Да се организирам трябва по-добре. Знам, че мога и ще се справя с всичките си дини дето искам да си нося.
Толкова за днес. Щом почна по-редовно тук да идвам, това ще значи, че организацията ми е успешна ;)
До... скоро...
Надявам се.
И вярвам си :)

.

закъсняла пролет

Пролетта закъснява. 
За две седмици малко тревата е поотраснала и лайките са се увеличили. Едва напъпили са джанките. Следват ги плахо и прасковите. С тия прогнози, по-добре е да не бързат.
Магнолията за първа година ще цъфти, но и тя се чуди. Все още не е показала цялата си прелест. Очаквам в дните великденски да се престраши.
Нарцисите все още се чудят да цъфтят ли или да чакат. 
Очаквах повече развитие в лехите с репички и спанак. Само киселецът се е отчел с бърз растеж и свежест. Е, марулите и зеленият лук под найлона са пораснали. Та салатата не я мисля. Морковите и пащърнакът са се престрашили и по листенца две са показали. Грахът и луковите сякаш не са помръднали за две седмици.
Копривата е в изобилие. Дори и там където ми не трябва. Издебнах вятърът да поутихне и цяла кофа с корени копривени събрах от неверните места. Знам, че малко трябва да е останало, за да избуи пак. Но аз ще наминавам често в рисковите зони. 
В дните великденски смятам да си набера по-голямо количество, за да си изсуша за следващата зима. Скоро копривата ще израсте и ще ми липсват крехките й връхчета, затова ще побързам с прибирането й. Ползите от копривата са толкова много, но сега няма да убеждавам. 
Позакъсняла пролетта е, но всичко живо е в тръпнещо очакване на повече топлина и слънце. Активността на птичките е невероятна. Сутрин не отворила очи на концерта виртуозен съм свидетел. И как да не се усмихна? 
Преброените ми часове, там до земята, в градината, ме заредиха с много, много енергия. Земна енергия...
Усмихвам се с очакване на истинската, топла пролет...

..

пролетта е тук

Тук е пролетта. В неделния ден отново даде възможност за работа в градината.
Така е... в градината се работи, когато времето ни позволи. Когато преди две седмици заваля много сняг му се радвах. Защото в началото на месеца, сложихме и картофите в земята. Две седмици не можеше да се мисли за никаква градинска работа. Но и нищо не ни е закъсняло. 
Днес възможност се отвори да насеем цвекловите култури - червеното цвекло, шареното, листното и за опит сложихме от захарно цвекло. Разсадът за пипера е готов. 
Отрязах си първите истински салати. Киселец набрах си. Пресен лук и чесън вече има.
Като казах лук и чесън - насятите в края на февруари лук и чесън вече са поникнали. Грахът и той се е показал. Спанак и репички се кипрят в редовете. Магданозът и морковите още спят, но на тях им трябва повече време. 
Копривата на слога е в изобилие вече. Нарцисите са напъпили и скоро ще са конкуренция на слънцето. Всичко е с пролетно настроение. 
Магнолията, която за първи път ще разцъфти вече е разпукнала по малко пъпките си. 
Освен в градината, реших с домашните цветя да се позанимая. След като вчера почистих и изнесох мушкатата, днес бе ред и на останалите. Терасата ми вече е пролетна :)
Ей, такива пролетни занимания си имах тия дни. Сега съм малко уморена, но пък много доволна. И умората е без значение след такъв успешен ден. 
Пролетно ми е :)

.

пролет се усмихва

Пролет се усмихва...
Времето беше с нас. Позадържа се няколко дена без валежи. Температурите от много минуси на прилични плюсове се премениха.
Денят до земята го прекарах. Земята, която ме пречиства и зарежда.
Днес насяхме грах и лук, моркови и магданоз, репички и пащърнак, чесън и спанак. Добре, че земята бе подготвена в декември. 
Така е в работите земеделски. Прави се когато времето даде :)
А днес ни даде хубав ден...
В края на деня повече ми е умората. Умора от труда физически след зимата. Но умората доволство в душата ми разлива. 
Доволство от свършеното. Доволство от срещата със земята. Доволство от усещането за пролет.
А пролетта усеща се тъй силно. В песните на птици, в слънчеви лъчи /днес бяха по-оскъдни, но все пак ги имаше/, в уханни теменужки, в кокичета наперени, в стръкчета тревички... 
Да, пролетта усмихва се и идва със зелени крачки.

.

в очакване

В очакване съм на утрешния ден. 
Един ден, но все пак е добре, че го има и него. 
Последната седмица ми се случи предимно в релакс. Сигурно съм имала нужда. А сега имам силна необходимост от срещата със земята. Земята, която ще ми изпие умората и ще ми влее сили. 
В тревата росна ще се поразходя, за да усетя всяка фибра на тялото си жива... Ще си направя снимки за дните следващи, когато ще съм далече от тревите и красотите на градината. 
След дните дъждовни едва ли ще може да се свърши нещо сериозно в градината, но със сигурност ще има какво да се направи. 
Сигурно ще се прибера уморена физически, но духът ми ще е в полет, а повече няма и да искам.
В очакване съм и с големи планове е зареден утрешния ми ден.
До утре...
А розите ще са нацъфтели...

.

работна събота

Съботата работна се случи. 
В градината няма значение делник ли е, празник ли е. Когато има работа, тя трябва да се върши в подходящото време и в необходимия срок. Пролетта дъждовна е и малко трудно се намира време за всички разсади да се разсадят. А съботата даде някаква възможност. Докато разсаждахме пипера минаха две-три роси, но кой ще им обръща внимание. Докато росата се превърна в дъжд и ни изгони от градината. Остана още работа, но повечето беше свършена. Добре е, че градината не разчита само на моето присъствие, че... Щом даде време работата друг ще я довърши. 
Друга работа, която няма да е малко е брането на ягодите. Количествата вече са сериозни. С помощник се справихме и с тази задача, докато се изчакваше още малко да напече и да е подходящо за разсаждане на пипер. Със същия помощник започнахме и друга работа - връзването на малините. Довърших я с друг по уважителни причини за първия ;)
Доволна съм, защото тази година тази операция е правим навреме. Това даде възможност да пооплевя и малините. То за плевене все ще има, но мисля, че неотложното го направих.
Харесва ми да се правя на градинарка. Е, що пък да се правя, аз съм си. Усещам, че то си е в мен. Връзката със земята... толкова е силна.
Разбира се, че намерих време да си нагледам лехата с билки, цветята, розите, храстите... Аронията е прецъфтяла и плодчетата й растат. Касисът и той си има плод. Ябълките, прасковите, въпреки, че цъфтяха в дъждове са се опрашили и... ако всичко е наред ще има плодове. Грахът е нацъфтял изобилно и пчели събира. Лайката почти е нацъфтяла. Сминдухът и той. Маточината е израсла. Ментата почти готова е да се прибира. Салвията кичеста е, скоро ще очаквам цвят да се покаже. Лавандулата и тя е с раззеленени туфи. Розите напъпили са. Здравецът продължава да цъфти неуморим...
Всичко, всичко е толкова омайно и красиво. Как да нямам си заряд за седмицата нова?

.

пролетно

Пролетта е най-променливия и най-вълнуващ сезон.
Всеки ден е различен. Цветен, зелен, сив или син... Слънце пече и дъжд вали - това е патент пролетен. 
Зелено, зелено, зелено... По-светло или пък по-тъмно. Жълтеникаво или с отенък на червено. Зелено... Хиляди нюанси са зеленото в ден за пролет отреден.
В небето - синьо, сиво, бяло, преплитат се и се догонват, рисуват неспокойното небе. На юг се мръщи, на север се синее, на запад слънцето последните лъчи дарява преди заник. 
Такива дните и вечерите пролетни се редуват, а понякога и всичките на куп се събират. За да е пролет непредсказуемо променлива...
Пролет е...
И е хубаво!
С уханието на акации...

.

зареждане

В края на седмиците си имам ден за зареждане. Понякога се случва и през седмицата, когато работата неотложна стане.
Зареждам се с много, много зелено.
Понякога денят е с повече облаци в небето, понякога е с щедри слънчеви лъчи.  Разхождам се в тревата росна. Земята е напръхнала от напоителния дъжд. Тревите избуяли и усещането, че всичко дето може да цъфти е напъпило или разцъфтяло, витае навсякъде. Разхождам се и виждам, и усещам толкова много малки неща. А това изпълва емоциите ми и се питам защо не винаги ги виждам и усещам.
Дните са подходящи и за полезни занимания, не само за разходки. Работа в градината има в изобилие. Не остава време да се чудиш и скучаеш. За сега в градината всичко е по календар насято, разсадено, прекопано. Все още няма надделяване на бурените, ама... дейността продължава с оптимизъм непоправим ;) 
Градината вече дава и своите плодове, различни от пролетни зелении. Време е за ягоди ароматни и много вкусни. Но всичко си иска своето. 
Доволна съм, че тази пролет успяваме по-често да се включваме в необходимите дейности. Освен това заряда, който ми носи удовлетворението е несравним. 

.

петъчно

Петъчното пътуване бе замислено да е по-скоро обедно, отколкото късно-следобедно. Но не всичко зависи от мен. След като си пристигнахме първата ми работа бе да се разходя из градините.
За по-малко от три дена ягодите се бяха раззеленили двойно, а цветовете сигурно бяха повече от умножение по две. Грахът все по-наперен се разпростира. Марулите са по-кичести. Картофите все по-смело се показват и оформят в зелено редовете. Малините на ръст са повече от педя. Редовете са белязали и пащърнак, моркови и магданоз. Киселец и лапад са в стихията си. С една дума - зеления...
От нарцисите само белите се кипрят, те по-късни са. Лалетата развяват червените си перчеми. И по-късните, шаренките, се усмихват на слънчевите лъчи отиващи към залез.
Полях наскоро засадените рози и аронията. Видях орязаните клони на ябълките, които чакаха да бъдат изнесени. Започнах да ги прехвърлям през мрежата, а там се намери кой да ги пренася до дръвника и друг да ги насече... Удовлетворена от свършеното, заредила се с енергията на земята се отправих към къщата...
Но тревата на поляната, избуяла за броени дни, подканя за прическа :) Защо пък не... И косачката е в ход, и помощник за кабела си имам. 
Аромата на окосена трева винаги е омайващ, но тази вечер бе особено силен. Усмихвах се на умората, която се разливаше в мен, но по-силно от нея бе удовлетворението и усещането за живот.
Една бърза разходка до градината отсреща с дърветата облекли в цветни облачета  клоните си, до зеления дол, който гъмжи от птичи гласове и тревички в цветност се засмели.
Нощта се спускаше, вече притъмняваше, когато влязох в къщи...
Хубав завършек на петъчния ден...

.

зареждане

Откакто се помня, а то е доста време вече, в края на седмицата съм на село. Като ученичка  за това пренасяне в края на седмицата си мислех, че ми тежи. Докато не осъзнах, че е най-хубавото, което имам. Кога го осъзнах ли? Истината е, че не знам. Не се е случило за ден или месец. Преди повече от двадесет години направих избор и избрах да отглеждам колкото се може повече време децата си там. Сигурна съм, че не сгреших. Хубавото е, че професията ми позволява да работя в къщи. А и града е на 30 минути път.
В края на всяка седмица, почти без изключения, се товарим на колата и сме там. Може да е за няколко часа или за повече, това време ми носи много ползи. Осъзнаването /както и по-горе споменах/ не е на момента. Но е факт. 
В последните дни на март се наложи да пътуваме до... столицата. Необходимост, но и много голямо натоварване за мен. Психическо. Имаше хубави моменти. Децата са там. Кой за по-малко, кой за повече...
Прибрах се ужасно, ужасно изморена и изтощена. Някак си мина понеделника. Едва изчаках утрото на вторник и... хайде към балкана. За часове. Но тези часове ми донесоха точно това, от което имах най-голяма нужда.
Зеленото, което за седмица се е удвоило и утроило. Белите облачета на цъфтящите череши и круши. Розовите - на прасковите. Напъпилия ябълков цвят и лалетата, навлизащи в стихията си. Великденчета, глухарчета и лайкучки са изтъкали най-цветните пролетни килими. Пчеличките забързани и непропускащи цветче, птиците невидими в клоните, но песента им огласяща пролетния ден. 
С ей такива емоции се изпълни същността ми в днешния ден. И се чувствам... щастлива. По един особен начин от равновесието, което се случва в мен. 
Ще опитам да си го запазя за следващите дни, до следващото ми зареждане.

.

пролетни настроения

Не познах градината в неделя. Очаквах цвят и повече зелено, но... 
Всяка джанка бе с премяна бяла. Кайсията в бяло-розово се е облякла. Прасковите - розови са облачета. Ябълките - цветните си пъпки те разкриват.  Цветята още с педя сякаш са порасли. Ягодите с цвят се кипрят смело. Грахът градината е разграфил със своите зелени ленти. Лукът вече с три и четири листенца се гордее. Чесънът намига - вече може да си ме опиташ. Марулите са къдрави букети. 
А зеленото... определено чувства се владетел... Не може всичко тук да се опише. 
Слънцето усмихва се и вятър облачета си довява.На поляната се разположих сред треви, пчелички, мравки и други буболечки. Животът се събудил и бърза, бърза... Земята вече е гостоприемна. Прие ме за релакс, отне ми негативното. А после го замести с енергия неизчерпаема. Потъркалях се като дете в прегръдката зелена на поляната. И спомените детски ме усмихват със своята наивност. 
Тази сутрин, утрото окъпано от нощен дъжд е някак свежо и по-зелено. По-леко диша се и лесно е в деня да вляза. 
Цветята ми домашни са вече на простор. Терасата е техен дом до есенните дни. Изнесени от събота, днес те са преродени. Колко малко трябва им да са добре. Само пролет искат те. 
И аз обичам с пролет да се кипря. Настроенията й най-прилягат ми на мене. 

.

промените пролетни

С часове всичко се променя. 
Въздухът е по-свеж. С утихването на бурния вятър се е настанил лек повей носещ аромат на цъфнали джанки и бързо растящи треви.Слънцето се усмихва на най-дребните цветчета и зелените килими се оцветяват с цветни петна от великденче, ароматни теменужки и безброй други чудни творения на природата, които са безименни за мен. Клонките на люляците за часове разтварят пъпките си. Белите джанкови облачета увеличават размерите си при всеки поглед през терасата. 
Навсякъде ухае на пролетен неудържим растеж.
Декоративни храсти по алеите се кипрят в жълта премяна и съперничат на слънцето. А то се усмихва още повече и жълтите кипри сияят в цветните си настроения. До тях невзрачно храстче срамежливо си разтваря мъничките цели цветчета. Но как да остане незабелязано? Сладко - меденият аромат привлича от метри с невероятна сила. 
Големите върби спускат завесата от жълто - зелени клони и на фона на ясно синьото небе съчетанието е вълшебно и достойно за четката на всеки художник. 
Пролетта докосва и с невероятните и неповторими песни на живите твари. Концерт запленяващ ме оставя без думи и в захлас мълчалив. Неизброими са птичите песни със зов за любов. Неповторими са и със сигурност са предизвикателство за всеки композитор по дух.  От природата по-велик композитор не може да има.
Докосвам тревички и клонки... Усещам как живота тече и прелива във мене... Бяло цветче с аромата на мед и на още нещо вълшебно, жълта прецизност в цветчето на съседното храстче, феерия цветна сред тревите зелени, звуците райски в простора, лъчите на слънцето с пролетна нежност... И моето мълчание в притихнало единение с природната вечност...
Природата е непредвидима и неустоима...
Пролет е...

.

пролетен ден

Прекрасен пролетен ден беше.
Още един ден, в който връзката ми с природата и земята ме зареди невероятно много. В края на деня усещам и една лека физическа умора. Обяснима е, но емоционално съм толкова сияеща...
Днес сама си засях храстчето арония, което миналия ден си купих от пазара. Мисля, че му избрах най-хубавото място.  Имах си и помощник - поливач. Задача има вече - всяка седмица по кофа вода да й носи.
Времето беше подходящо и за почистване на ягодите от миналогодишните листа. Вече имат подготвени цветни пъпки и... всичко зависи от сланите.
Бях на лов за цветни снимки. А после за коприва. Отрязах първите салатки. Зимният чесън е вече педя израснал. Отскубнах си няколко стръкчета за разнообразие на менюто през седмицата. Стръкчета и от лука, засят преди зимата, ще допълнят зеленото меню. Ооо, киселецът тъй примамлив е и не устоях. Набрах си шепа пълна за зелената салата. 
Проверка на пролетните посеви направих. Отчетът е - чесънът е с три листенца вече, лукът е с две. Моркови, пащърнак и магданоз все още се не виждат. За тях студено още е. Повече време им трябват при пролетна сеитба. След хубавите дъждове, че и снегове, сега като се стопли... очаквам другата седмица да ги намеря престрашили се.
Нарцисите жълт килим са си постлали. Зюмбюлите до ден ще се отворят. Лалетата са поизрасли доста. Игликите са в своята стихия. Здравецът покривка е направил. Теменужките не са така свенливи като в миналите дни. Сигурно защото вече са неизброими.
Накратко, в стил леко телеграфен, такъв бе днешния ми ден. Няма думи за спокойствието и енергията, която днес почерпих от земята. 

.