В градината няма значение делник ли е, празник ли е. Когато има работа, тя трябва да се върши в подходящото време и в необходимия срок. Пролетта дъждовна е и малко трудно се намира време за всички разсади да се разсадят. А съботата даде някаква възможност. Докато разсаждахме пипера минаха две-три роси, но кой ще им обръща внимание. Докато росата се превърна в дъжд и ни изгони от градината. Остана още работа, но повечето беше свършена. Добре е, че градината не разчита само на моето присъствие, че... Щом даде време работата друг ще я довърши.
Друга работа, която няма да е малко е брането на ягодите. Количествата вече са сериозни. С помощник се справихме и с тази задача, докато се изчакваше още малко да напече и да е подходящо за разсаждане на пипер. Със същия помощник започнахме и друга работа - връзването на малините. Довърших я с друг по уважителни причини за първия ;)
Доволна съм, защото тази година тази операция е правим навреме. Това даде възможност да пооплевя и малините. То за плевене все ще има, но мисля, че неотложното го направих.
Харесва ми да се правя на градинарка. Е, що пък да се правя, аз съм си. Усещам, че то си е в мен. Връзката със земята... толкова е силна.
Разбира се, че намерих време да си нагледам лехата с билки, цветята, розите, храстите... Аронията е прецъфтяла и плодчетата й растат. Касисът и той си има плод. Ябълките, прасковите, въпреки, че цъфтяха в дъждове са се опрашили и... ако всичко е наред ще има плодове. Грахът е нацъфтял изобилно и пчели събира. Лайката почти е нацъфтяла. Сминдухът и той. Маточината е израсла. Ментата почти готова е да се прибира. Салвията кичеста е, скоро ще очаквам цвят да се покаже. Лавандулата и тя е с раззеленени туфи. Розите напъпили са. Здравецът продължава да цъфти неуморим...
Всичко, всичко е толкова омайно и красиво. Как да нямам си заряд за седмицата нова?
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар