понеделник, 24 юни 2013 г.

суперлуние

И така... 
От пълнолуние та на суперлуние. 
Ей такава редовност добре, че нямам в ежедневието си, че... лошо ми се пише.
Днес Влади ме провокира и ето ме тук.
Не за първи път се замислям за смисъла на блоговете. Още преди да разбера, че имало такова чудо като блогове е имало дискусии и твърдения, че май и пророчества, че блоговете са си изпяли песента. Добре де, ама аз не знам и на'... взех, че си направих блог, та и не един. /Ама туй е друга тема, дето наследниците все ме взимат на майтап./ 
Сега сериозно. Колкото може да съм сериозна тази вечер, настроена еуфорично по причина незнайна /или пък знайна ;)/. Може да е от жегата навън, а може и от луната с нейното суперство, а може и да е... всичко може да е ;)
Един ден... попаднах на блог... След него на друг. И се зачетох. И ме увлече. След седмица се върнах пак. И в другия надникнах. Открих още блогове. И разбрах, че си заслужава да наминавам по-често. Беше ми интересно. И пак ми е. 
Блогът на Влади - "Нямам идея", бе един от първите, които започнах редовно да чета и който изчетох от начало. И продължавам. 
В един, по-следващ ден, се реших... искам и аз да си направя блог. А по-късно се роди и този. На различните места споделям различни теми от живота си, от вълненията си. Може би разхвърляна да съм и тук и там... Но то си е и до характер, нали? А аз съм си такава - разпиляна. Нетърпяща едно и също. Търсеща и... намираща, това от което си имам нужда. То си и личи по "честото" ми наминаване насам. Ами... какво да правя, като интересите ми се променят и разни музи ме притеглят в посоки най-различни. Знам си, че колкото и рядко да съм тук и да си драскам когато имам си импулс, това е място мое. Място, което аз си го подреждам по настроения и вкусове. 
Радвам се, когато някой дойде ми на гости. Добре дошли са всички мои гости, които добронамерени се отбиват тук.
Аз пък наминавам тук, когато искам да ми е уютно сред мислите ми, сред въпросите и отговорите, които най-често раждат се докато пиша. Пиша... звучи ми някак високопарно. Нямам претенции, че сътворявам шедьоври за поколенията. Но пък са си мои, необходими ми писания. 
За края на блоговете... Ами... мисля, че няма край. Може би почивки ще има, промяна на интересите, но необходимостта винаги ще е жива. Онази особена необходимост, за която няма задължение, а има само удоволствие. За нея няма срок и график. Необходимост предизвикана от муза вдъхновена, или пък муза предизвикана. Предизвикана... като моята днес ;) 
Всъщност отдавна се замислям с мисли подобни. А днес е просто повод, за да седна тук и... да си подредя /поне малко/ мислите разхвърляни. 
А може би и кръглата Луна, приближила се безсрамно близко до Земята да ме провокира да се подредя не само в тези мисли... /за туй ще пиша друг път, ако муза пак ме навести/ Всъщност, едва ли е важна причината. Важен е факта, че... споделих си мислите и сега се усещам по-... подредена ;)
Така... Луната е ей там, над баира и ме подканя да прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
А блоговете... ще ги има ;) Както ги има и настроенията ни. Непредвидими и изненадващи понякога или... винаги ;)

.