медитативно - Танца на Хармонията

Пуснах си музика, дето ме води и...
Станах безкрайност...

Аз си бях там, на плажа, дето стават всичките ми срещи, с всички видове коне. Спокойно море, бели проблясъци и... дойде Белият Морски кон. Не бързаше. Танцуваше. Аз бях също Бяла - в бяла рокля, лека, вятърът я вееше... Винаги когато съм с Коня съм с рокля, и съм красива... Дойде Конят при мен и направи няколко кръга около мен. Всъщност, танцувахме заедно... 
След това се понесохме наляво, по белия плаж  Носехме се - това бе Танца на хармонията! Беше ми леко, спокойно, усмихнато, сигурно... Хармония... 
Нямаше край плажът, морето спокойно... Не видях нищо от плажа навътре към сушата... После се върнахме бързо обратно и Конят навлезе във водата. Бавно, леко, танцово. 
Тогава видях... онези обли камъни по дъното... Пътят под водата, когато съм водена от Морското Конче... 

Вече не ме учудва...  вълнуващо е, прекрасно е... 
Това е Нещото, каквото и име да има... 
Това е Всичкото...  

.

медитативно - Орлите

Днес ми попадна снимка на орли...  Не ги броих - много ми стигаше. След малко пак я погледнах и знаех - това са мои същности. Тогава ги преброих - шест.  

Застанах на оная поляна, на склона на Върха, където си чакам Орела. Накарах днешните орли да се строят на една скала до мен, малко в ляво. И си гледах... 
Тогава долетя Моят Орел, оттам откъдето си идва - малко от дясно. Направи няколко кръга над другите и като минаваше край мен ми намигаше. Не броих колко кръга направи, но знаех, че за всеки Орел по един, значи трябва да са шест. Кръговете бяха по посока на часовниковата стрелка. След това Орелът полетя надясно. След него полетяха и другите. Аз, да не остана по-назад, полетях след тях. 
Траекторията на Първия Орел бе права линия, а на другите описваха плетеница около правата траектория. Все едно траекториите са конци, с които се плете плитка от седем нишки... Не се учудвах, това бе най-нормален полет на Орли... 
Под нас имаше зелени планини, заоблени, а посоката на полета бе на Изток. Тук си спомних, че не веднъж сме летели с Орела на изток. Полетът продължи много дълго. Оказахме се на едно място където бе Ти. Държеше кутия и ми я подаде. Каза ми: Време е да изтеглиш и да разбереш... 
Всички Орли бяха в кръг около нас, а Първия... се усмихваше... 

Е, не знам какво стана... 
Или пък... знам...
Може би... съм Седем...

.

магична йога - "Черната Дева"

поздрав на елементите 

Отново много силни Огън и Акаша. Знаех, че въздухът, освен в дробовете, е и мечтите, мислите. Асоциация - вятърничав човек, мечтател. Акаша - чувства, интуиция... Необяснимо усещане и знание, не е с мисли подплатено, но пък с особена сигурност... 

медитация

Много силна бе медитацията. И този път се разплаках... много по-рано. И плаках с глас...Беше неуправляемо. Исках да спра, но не можех... Завъртях Обръча. Усетих хлад, успокоих се. Стана ми леко. Обръчът се въртеше ту в една, ту в друга посока. Беше лесно и приятно. Всички обръчи бяха златни. Всеки се въртеше със своя посока и ритъм. Цялостното усещане за обръчите бе като цилиндър, който се въртеше около мен, но частите му не се въртяха в една посока. Имаше особено движение... а аз бях вътре, спокойна, сигурна, защитена. За пръв път усещах толкова силна защита.

йога - нидра - Камбаната

Камбаната ме заведе в пустинята -нищо ново.
Видях красива млада жена, черна, с жълто-оранжево облекло - като плат увит около нея. Почти до земята е. Води деца, мънички. Държи едно за ръка, а другите се хванали за него или свободно подтичват край нея. Тя носи на рамо шарен съд с вода. Като нашите глинени съдове. Цветовете по него са пъстри, но преобладава охра. Тя е спокойна, доволна, но някак замислена. Децата се закачат, тя не им прави забележка, усмихва се и пак се замисля... Децата... не можах да преброя, но поне 4-5, мънички...
Появи се старец, с вол и рало. Беше облечен като нашите едновремешни българи. Подготвяше се да оре пясъците. Зачудих се как така, какво ще стане... а той се усмихваше и си подсвиркваше... 
Вървях, носех се из пясъците и пред мен, в ниското, се разкри голям каменен град. Разбрах от къде са жената, децата и стареца... 
Знаех - необяснимо и неразбираемо знание. И толкова... логично. Знаех го, но без да е облечено в думи или образи.

Вълшебно ми е...

магична йога - Водно конче

йога - нидра - Водното конче

Водното конче - мислех си, че му трябва поне някоя локва край морския бряг. Но... 
Не то дойде към мен, а аз като вятър се понесох над пустинята и отидох при едно. Сравнително малко, водно пространство - няколко метра в диаметър. В края му имаше папур и там ме посрещна Водното конче. Аз бях посетител, гост. 
Кончето започна да танцува, а крилцата му пречупваха светлината в многоцветие. Това е Танцът на посрещане. Около водата, чиста, но тъмна, не е блатиста, е пясъчната пустиня. Знам, че малко назад и вляво е Оазисът с много живот. Онзи, който съм виждала с Вятъра. Но сега сме в нещо като падина и там е водата. 
Появиха се още кончета - бързи, цветни, танцуващи. Разбрах, че с танца искат да ми кажат нещо, не е само танц. Помислих със съжаление, че не мога да разбера какво е, и изведнъж те ми показаха огромни книги, като цилиндри. Ситно изписани със знаци. Разбрах, че това е тяхната азбука, че имат много литература. Оказахме се в една голяма сграда - библиотека с много книги. Навсякъде танцуваха кончета и ми показваха шедьоврите. Беше тържествено като в храм. Помислих, че така трябва да е за всяка писменост и знание. Те са храмът. 
После отново се пренесохме до Водата. Танцуващи кончета, усещане за спокойствие, музика, която не е само звук, а и цвят. Усещане за Радост и Благодарност, че съм допусната... 
И отново Вятър ме довя на морския бряг, откъдето тръгнах. Беше толкова ВЪЛШЕБНО!!!! Приказно! 

Цветовете, танца и музиката на Водното конче ще са с мен целия ден...    

.

магична йога - Тишината на Вятъра

Поздрав на елементите 

Силен Акаша, мааалко по-слаб Огън, неутрални Въздух и Вода и... 

Изненада - усетих Земята! Усетих тежестта на Земята...

йога - нидра - Камбаната

Та, Камбаната!... Тя май винаги ме води из пустиня. Понася ме Вятър, Вихър, аз съм Вятърни Вихри... Носех се из пустинята, леко спокойно... И... 

Пустинята разцъфтя... Пъстра, цветна, свежа, пълна с цветен живот... Неописуема красота и лекота. Вихърът=Аз гали цветната пустиня, тя танцува. Като леко развълнувано море е...
Дюните сякаш са по-високи хълмове вече... Цветята се загубиха и се появи... Сняг... Вятърен вихър се носи над снежната пустиня, но е изключително тихо. Спокойно. Това е Тишината на Вятъра...
Отново силно усещане за мир, спокойствие и полет. Все пак съм Вятър...
Върнах се...

За пръв път по време на медитация се случи нещо, което никога не съм очаквала или предполагала - разплаках се...
А аз все пак съм Вятър... днес...

.

магична йога - жена съм

полет над елементите 

При летенето... винаги имах визия какво съм при полета през елементите. Земя - къртичеподобно, Вода - делфинесто, Въздух - Орел, Огън - Феникс, но за Акаша... нямах визия... до днес.
Днес се видях: Цветна спираловидна панделка - ДНК -подобна... Летях си из Акаша като панделката=Аз се усуквах около себе си /спирала/ и се промъквах сред обичайните космически тела - Звезди, планети със Сатурно-подобните пръстени, комети и всякакви светлини... Там, в Акаша, се забравях и си престоявах доста...

йога - нидра - Морският кон

Беше странно, а може и да  бе съвсем нормално...
Конят си дойде по обичайния начин, на обичайното ни място за срещи. Беше Белият кон. Морето спокойно. Конят ме понесе, но по-бавно от друг път. Поехме на ляво, на по-хубавото място... Пред нас е плажа с широка пясъчна ивица, наляво са леки хълмове, заоблени. Същите ония, които бяха пъстри от цветя и живот при други срещи. 
А днес... бяха покрити със... сняг. Сняг имаше и по пясъка. Беше хладно, но конят ми даваше топлина. Морето - и то побеля, първо почти без вълни, мързеливо някак, а после и то се покри с лед. Беше ми спокойно, въпреки всичко. Беше като пустиня - бяла и студена, но тиха, спокойна. 
Усещането за спокойствие е най-силно... Осъзнах, че само с Морският кон съм Жена. 
С Орела - не знам какво съм, просто се сливам с него и нямам усещане за нещо отделно. Или ако съм отделно, нямам визия за жена. Същото е и с Реките - Водна или Космическа... 
А с Коня съм Жена... Винаги красива, стройна, енергична, с дълги коси, с красиви дрехи - рокли. 

Стана ми някак Цяло, след това осъзнаване за Жена... 
Беше изключително усещане - като, че съм Аз, ама не съвсем... 

. 

магична йога - в пустинята

поздрав на елементите

Огънят - силен: Видях се златна, а край мен Огън. Пламъци изгаряха обвивката ми, излишното от мен. Същността ми - златна - излъчваше Силна светлина и здравина. Изобщо не знам защо го написах, но е точно това - бях Здрава. 
Акаша - най-силно усещане: Акаша бе син. Безкрайността е наситено синя.
Танцът на Шива: Усещах топки енергия в ръцете. Изведнъж усетих, че не са само топки, а си имат опашки, подобие на кометите. Виждах ги жълто-златни... 

йога - нидра - Камбаната

Камбаната... пак ме заведе из пустини и пясъци Аз бях вихър, играех си като дете - взимах си пясък от дюна и го разпилявах на друга... Усещах радост, свобода... Доста дълго бе, а после бях до оазис - поиграх си с листата на палмите... Понесох се, нали съм вятър-вихър, по пустите улици на Оазиса. Знаех, че има живот, но бе скрито от мен. Носех се някакво време и пак се върнах над пясъчните дюни. Пясъците бяха в Огнени цветове. Беше много, много спокойно, свободно, Радостно!!! 

Изключително усещане за лекота и Мир имам сега! 

.

магична йога - Еднорогът

полета над елементите 

Усетих, че най-много ми се летеше над Огъня... 
Аз бях Феникс - златно-червен... Огнен феникс! 

йога нидра - Морският кон 

Морският кон излезе от спокойно море. Сини и златни проблясъци се носеха по повърхността. Конят е бял и ме взе от обичайното място на брега, мястото на другите ни срещи до сега. Когато достигна до плитчините се спря и ми изпълни Танц на Радостта от срещата ни. Понесе ме на ляво... по равната безкрайна пясъчна ивица. Аз също съм бяла и заедно сме Бяло. /надясно са ония скали, бури, пещери.../ Не продължи по пясъка, а поехме леко наляво към поляни с безброй цветя и цветове. Пред нас има леки хълмове - цветни поляни. Продължаваме нагоре,  виждам, че зад малките хълмове има по-високи хълмове. Но има мъгли, които се разнасят, затова не се виждаха. 
Сега пред нас са есенни хълмове - гори и златна есен, с всички топли цветове на есента. Продължаваме и над тях изведнъж виждам два високи планински склона, стръмни. Имам усещането, че проломът между тях е много дълбок, като пропаст, но... там, между тях, има пътека, която се вие покрай малка рекичка, красива и спокойна. Това ми напомня за Триградското ждрело, но не е толкова усойно. Продължаваме по пътя-пътека между двата склона. А те са зелени, покрити със иглолистни вековни гори - така са от самото начало, когато се появиха. Скали не се виждат никъде. Изведнъж пред нас, между тези склонове, се появи Слънце, силна златна светлина. Беше изключително топло. 
Гледах омагьосана светлината, но нещо проблесна пред мен... Погледнах към коня и... на челото му имаше златен рог, който излъчваше същата такава светлина и тя пулсираше със светлината пред нас!! 
Усетих магия... Ама изобщо не знам как се усеща магия, но това си беше точно това. После Конят - Еднорог разпери крила, за пръв път го прави пред мен...  и ме остави на морския бряг. 
Когато стигна до мястото на Танца се обърна, помаха с крила и се потопи във водата... Спокойна, проблясваща със златно-сини искри... 

А аз... още съм... Магия... 


.

магична йога - Фениксът

медитация - Змията

Змията, Змиите... И пак си беше обичайно - огньовете, яйцето-лотос, силната светлина... След издигане на Змиите, те ме поведоха напред, леко в ляво, без изненада към техния Змийски, Златен Замък /сега осъзнавам трите "З"/.  Змиите ме подканят да побързам, но аз се бавя. Няма упрек, но виждам как портите на Замъка се затварят пред нас. Ние не спираме, за първи път продължаваме, прелитаме над стените на Замъка. Под нас всичко е с умалени кули, куполи... Същите, като Кулите и куполите, които се издигат и над стените на Замъка и се виждат от далече. Исках да видя колко са умалени и еднакви с тях, но Змиите ме прибраха по обратния път и... 
Толкова за днес... 

йога - нидра - Морското конче
 
Морското конче ме взе от онова, същото място на брега на морето, където са ни всичките морски срещи с него и Морския кон. Слънчево, светло, тихо, прозрачна вода. Кончето е обичайното - синьо-зелено, но днес имаше златисти проблясъци по него. Гмурнахме се и усещах мекотата и топлината на водата. Морското дъно е равно, светло е. Появяват се облите камъни като пътека и продължаваме напред. Знам, че вече е много дълбоко, но е все така светло. Водата продължава да е прозрачна. Пред нас се появи бяла арка, каменна. Минахме под нея и някъде в далечината се вижда нещо като Млечния път - някаква мъглявина, белеещо се. Научавам, че е нещо недобро. 
С Морското конче продължаваме напред. Пред нас, леко в дясно се появява нещо като птица, сиво-черна, разрошена, която знам, че е феникс. От това знание се притесних, защото за мен фениксът е огнен, но се успокоих, защото разбрах, че този Феникс се е борил с недоброто и го е победил. Пред нас отново бе чисто и прозрачно. 
От тук до края се наслаждавах на спокойствието и топлината, на мекотата на водата и цялата хармония край мен. Усещах и удовлетворение, защото по някакъв начин и ние с Морското конче сме помогнали да се почисти недоброто... 

Чувствам се лека, топла, спокойна, мирна... ХАРМОНИЯ от всякъде...  

.

магична йога - Единството

 Медитацията 

През цялото време усещах енергията в ръцете си като кълбо. Когато се вливаха чакрите се усилваше усещането за енергията. Най-силна бе енергията от трето око - тогава усещането бе дори до лека болезненост. В никакъв случай не бе неприятно. Всъщност, сега като пиша - пак усещам енергията в ръцете и тя се усилва от момента, в който започнах да пиша за медитацията... Усещането не бе само в дланите, а и от външната страна на ръцете... Много е силно! 

Йога нидра - Космическата река 

Реката, както ѝ е обичай, си дойде от дясно. Взе ме и полетяхме наляво и нагоре. Тя си бе обичайната, от тела със сатурнови пръстени, комети, скални тела... появиха се и звездите, които пробляскаха с разноцветни светлини. Обзе ме спокойствие, безгрижие, носех се по реката, с реката... Проблясъците ме усмихваха. Усещах Радост, Мир, Хармония... С една дума Рай - ако има рай, то това беше... 
Светлини, движения, музика се сливаха в Едно. Аз бях част от Едното... трудно ми е да го опиша това единство, но знам, че бе Единството! Всичкото! Аз съм Всичкото, Аз съм Едното... 

Все още ми е... някак отнесено... Обаче ми е приятно и изключително спокойно. А това ми излъчва Радост... /ама не ме питай как се излъчва радост - знам си го ;) /
Щастлива съм! Йога практиките са вълшебни и се чувствам благословена с усещанията, които са нови, но и някак познати - като: новото е добре забравено старо... 

И още нещо: тази йога практика бе преди три месеца, но и сега Усещам силна енергия в ръцете си... И да... не е случайно...

.

магична йога - тук и някъде

Поздравът на елементите: 

Огънят - запали се едновременно с отваряна на дланите и усетих пламъка. Описа обръч около мен, а после се превърна в бохча - като бонбон с хартийка. Усещах го особено - не изгаряше, а само приятна топлина, завихрена от пек повей... 
Акаша - изключително силно и плътно усещане за осмица, разноцветна, преливащи цветове...

йога - нидра - Камбаната... 

Станах звук, а после този звук полетя и осъзнах, че събужда други звуци с полета си... Получи се хор от звуци с Вълшебна музика... 
Прекрасно, леко, сигурно, спокойно, райско... 


Изключително силно усещане за отнасяне и за присъствие - т.е. и съм тук и съм някъде... 
И толкова... балансирано... 

.

магична йога - Змията - спирала

медитация - Змията... 

Огненото кълбо в основата разтваряше пламъците си като листа на цвете и се откри яйцето. Змията започна да се издига нагоре. Първо правеше кръг около всяко кълбо и след това през него се издигаше нагоре към следващото.. Когато стигна най-горе, продължи да се издига бавно, някак тържествено, нагоре описвайки спирала, като тялото ѝ се превръщаше в навита пружина... Много бавно се издигаше в посока все нагоре. Виждах светло синьо, прилично на небе, но знаех, че не е нашето небе... Изведнъж пред нас, леко вляво го видях, избухна бяла светлина. Много прилична на тази,която с която се отвори яйцето в основата, но много по-силна, по-мощна.... Ослепителна, но аз я гледах... И...време е за  връщане... Змията се спускаше, развивайки се по спиралата. Когато яйцето се затвори, сякаш изведнъж за частица секунда се отвори и излезе светлина... като намигане от Змията. 
Беше...спокойно, сигурно, леко, усещане за цяло, сякаш всичко това е ... ежедневие, нещо съвсем обичайно... 

йога-нидра - Реката... 

Беше спокойна, пълноводна. Не разбрах дали бях в лодка или аз си бях лодката... носех се по реката. Виждах първо левия бряг - висок, около метър над нивото, спокоен, много приличен на десния бряг. Реката направи първо завой надясно. Сетих се, че винаги тази река е започвала с десен завой... След завоя беше почти права, по-широка, с ниски брегове. От пълноводието реката бе наводнила левия бряг... Водата бе някак сиво-синя, мътнееща. Време е да се прибирам... 

И пак ми е... леко, малко смущаващо от мътния неопределен цвят на водата, но някак знам, че това е процес... за добро... 

.

магична йога - с Орела на разходка

Медитацията - балансиране на чакрите...

Огнените кълба, които пулсират и се въртят в центровете са бели...
Когато минахме над коронната осъзнах, че не са просто бели кълба, а това е моето съзвездие във Всичкото. И то имаше форма на дъга...

Йога - нидра... - Орелът...

Преди няколко дни гледах кадри от Мачу Пикчу и бях /за кой ли път/ впечатлена от мащаба и природата - острите върхове на съседните хълмове.
Днес бях на такъв склон, край мен такива остри върхове, но не болезнено остри, а по-скоро красиви и правилни, зелени, спокойни... 
Орелът дойде от дясно и после пак на дясно си отиде... Започна да прави кръгове пред мен, не само кръгове, а и различни фигури. Знаех, че това е Танц на Радостта, че сме заедно. Това бе неговото приветствие. Усещах най-чиста радост и спокойствие... 
Орелът ме поведе над планините, те са зелени и все такива островърхи. Изведнъж под нас е Мачу Пикчу. Виждам още по-ясно мащаба на строителството, величието на природата... И едно усещане за безвъзвратно минало, макар и впечатляващо. 
С орела минаваме леко на ляво и посоката е лека дъга. /като онази дъга от медитацията.../  Вече знаех, че ще минем над седем такива хълма с плато и Мачу Пикчу е първият от тях, съответстващ на корена... Но някак и знаех, че това плато не е естествено, а се е получило вследствие на строителството на града... 
Когато видях следващите плата, те бяха покрити със зелени гори. И никаква следа от неприродна дейност. Виждахме ги /с Орела/ всичките, точно разположени в дъгата. Пожелах да видя по-близо един от тях. Спуснахме се към Сърдечния. Изведнъж се оказахме в огромен каменен град. Дърветата, които виждахме от горе, бяха зелени облаци, които имаха за цел да пазят града. Но те не пречеха на слънчевата светлина да огрява величествения град. Изненадата ми бе, че освен пирамидалните, правилни форми, пресечените пирамиди имаше сгради с кръгли куполи. Попитах и разбрах, че във всеки следващ град, те са все повече. Колкото е по-висш, извисен, те са повече. Куполът е символ на висшето, на божественото... След това отново полетяхме над градовете и... се прибрахме. 
Орелът изпълни Танц на Обещанието, че скоро ще сме пак заедно... Полетя на дясно, откъдето дойде и си отиде...   

Усещам хармония и мир в себе си...
Усмихвам се...

.

магична йога - Морското конче

Медитацията - Змията... 

Много дълбоко усещане по време на медитация. По време на кобра-дишане загубих връзка с всичко около мен. Когато огньовете се запалиха, и се отвори огненото кълбо в основата, то там яйцето бе толкова Златно, че чак беше Бяло. /не ме питай какво означава - но точно това ми мина през ума/ Когато се отвори, Змията си бе Златна, но много по-голяма от друг път. 
Издигнаха се над мен трите, средната бе с огромна качулка, а другите бяха по-малки. Трите се усукаха, но не плътно, понесоха се нагоре... нагоре... 
Знаех, че ме водят към Змийския Златен дворец. Но те се издигаха все по-нагоре. Казаха ми, че има друг, който е по-високо, в Космоса... Време е да се връщаме, но ние - аз и Змиите, продължихме още нагоре, тогава в далечината видях да проблясва Златен замък, много по-голям, но като визия подобен на земния Златен дворец. 
Изведнъж Змиите се спуснаха и с вихъра си изгасиха всички огньове.  

Йога - нидра - Морското Конче... 

Дойде, там, на моя си Залив. Ясно, слънчево, спокойно е. Морето проблясва във всички цветове на дъгата. 
Излезе Кончето, покани ме и ме поведе навътре. Аз плувах до него леко, усещах топлината на водата, виждах светлината как достига дъното. Все по-навътре и по-дълбоко. Появиха се още кончета. Всички са синьозелени, но и цветни проблясъци има по тях, които се менят при движение. 
Аз съм в свои води, плувам си, а те край мен - като танц, игра. Стигнахме до една купчина с бели камъни, много бели, много правилни, подредени като пирамида. 
Не, това не са камъни, това са яйца. Над всяко яйце застана по едно конче, а Моето конче, то е най-голямо, по-важно е. То е на над горното яйце, с което завършва пирамидата, а това яйце е и най-голямото. Разбирам, че пирамидата не е от яйцата, а е от друго, а яйцата са само по повърхността. 
Изведнъж нещо се случи, някакво вълнение и всички кончета образуваха покривало над пирамидата. Извършваха много бързи движения и от това се получаваше особена енергия, която изглеждаше като купол, но не твърд, а лек, подвижен, гъвкав - точно като покривало, което вятър подухва и раздвижва, но тук движението е от водата. 
Морското конче, Главното, което ме заведе там, ме покани да тръгваме. Заведе ме край брега и аз останах в плиткото, легнала по гръб. Кончето се прибра, а аз усещах движението на водата, усещах спокойствие, лекота. 
Усещах слънчеви лъчи по лицето си, но някак знаех, че не е от слънцето, а е друга, БЯЛА светлина. Не можех да отворя очи, но ми бе приятно, топло, спокойно. Когато дойде време за връщане се раздвижих във водата, достигнах брега и когато погледнах към Морето. От него излизаше някакво сияние, като че ли в дълбините имаше Бяло слънце... 

Сега се чувствам изпълнена, дори препълнена със спокойствие, до степен на тежест... 

Вълшебна ПълноЛунна нощ! 

***

.

магична йога - на Поляната

Морският кон... 

Бял е. Много бял е. Излезе с радост от морето и дойде при мен. Понесохме се покрай брега на морето, в посока противоположна на вертикалните скали и Червения залив. Оказва се, че това е една много дълга плажна ивица с леки заливчета, като първите също имат склонове, които извеждат към Белия Връх. Но ние продължаваме. Белият кон с бяла грива, аз с бяла рокля с нещо като шал, но не на врата, а на раменете. Конска грива и шал се сливат и усещам вятъра - лек, приятен, свеж... 
Дълго се носим покрай брега, виждам повече зелените брегове и светлия пясък. Пясъкът е по-скоро бял, отколкото златен. Постепенно се отдалечаваме от брега. Склоновете са все по-полегати и вече сме на Поляната. Прилича на вчерашната, няма я реката, поне не се вижда. Но цветята са безбройни - бели маргарити, сини камбанки, червени макове, жълтурчета... Пъстро, красиво. Никъде не се виждат живи същества, но знам, че има. Има цветя, слънце, лек вятър и... спокойствие, хармония, мир... 
Изведнъж се чуха гръмотевици, светкавици видях напред и знаех, че те са на края на поляната. Бяха като вчерашните, като ограда се спускаха. Светкавиците си останаха, но вече е тихо и с Коня обикаляме по поляната, сякаш е безкрайна. Забелязвам, че откъдето и да минем след нас няма нищо стъпкано. Но не летим, виждам, че тревите са до коленете на коня, значи той си стъпва, но след него всичко се изправя отново. Конят спря и се наведе. Изправи се и в устата му имаше маргаритка. Усмихваше се и се обърна към мен. Взех я и той с радост тръгна отново. Усмихвам се, сърцето ми трепка. Усетих и на физическо ниво това трепкане...
Тръгнахме да се връщаме, все така леко приятно, свежо... Стигнахме на Зеления залив, откъдето тръгнахме. Изведнъж пред нас отново буря и гръмотевици. Знам, че това се случва на Червения залив. Минава ми мисъл - трансформация... 
Белият кон е спокоен, продължаваме да се движим леко напред докато стигнем до мястото на срещата... и на раздялата /за днес/.
Останах си лека, спокойна, наситена с цветя и хармония. 
Чувствам се вълшебно!!! 

***

.

магична йога - светкавиците

Йога-нидра...  Светкавиците...

На полянката под Върха съм. Притъмнява, буря, светкавици... 
Някога имахме една играчка за елха. Била е горяла на елхата когато съм била малка. Беше поопушена, леко счупена - червена топка с очички, със зелени нослета - 3 зелени конусчета, а на мен ми приличаха на нослета. 
Та... съществата които слизаха от светкавиците бяха червени, сферични... Едно от тях, от най-близката светкавица беше точно като тази играчка - червено, със нослета, с весели очички, поопушенко... Подскачаше от светкавица на светкавица, спускаше се като по въже по тях, като на пързалки се пързаляше. По едно време и аз бях с него. Подскачахме и играехме по светкавиците. 
Изведнъж се оказах на полянка. С река по средата, цветя, храсти, редки дървета и горичка по-далече. Беше като цветен, райски остров, а наоколо като ограда бяха спускащи се вертикално светкавици. При мен е слънце, птичи песни. Виждам зайче, а после разбирам, че е мама зайка, след нея играят две зайчета. Виждам сърничка с две сърнички. Покрай реката идваше Меца, а после видях две боричкащи се мечета. По-далече, край гората видях вълчица, показаха се две вълчета. Лисица прескочи рекичката, а след нея лисичетата й. Забелязах, че всички животни са женски с по две дечица. Видях птици, гнезда. Пчели, бръмбари... Всякакви живи твари в мир и хармония. Много цветя, видях гъби, красива манатарка... 
С една дума - Рай. 

Още ми е цветно, с музика.  

***

.

магична йога - Приливът

Елементите... 
Огънят - изключително концентриран, много силно осезаем, с пробождане на физическо ниво, но няма усещане за пламъци и огньове край мен и в мен. 
Акаша - виждам и усещам Осмицата бяла, плътна с кръгло сечение... топка енергия оформя тази концентрирана форма... Много силно усещане за енергията в дланите...

Камбаната... 
Звукът дойде като прилив. Аз съм Нещо което може да бъде и под вода, и над вода. Приливът залива мен и всичко наоколо. Пристига освен с вода и с много живи Неща - животни, растения... В прилива има цвят, цветове, проблясъци. Усещам топлина около мен, нещо като леко погалване... 
Изведнъж тази Вселена от живи неща сякаш не е във вода, а е въздух или каквото и да е, но не е вода - няма плътността на вода. Аз си летя/плувам сред този жив свят. Добронамерен е. Спокойна съм, усмихвам се... Леко, леко, леко ми е... 
И няма нищо друго освен спокойствието... Дори и мисли няма, няма никакви други конкретни визии. Усещането е  не ми се мисли, не ми се вижда... сякаш съм се разтворила във Всичкото...

***

.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

магична йога - Раят

Космическата река... 
Тя си идва без изненади, всичко е познато, но днес беше от дъги. Движеха се сякаш хаотично, но не беше хаос, а израз на райска музика - нежна, изпълваща, лека, галеща... 
Движенията са музика, те са звуците... Рай... 
Остана в мен съжаление, че много бързо си отиде реката, но... Раят е в мен и сега ... 

Леко ми е, леко ми е, леко... 
Такава една лека енергия, усмихната...

***

.

магична йога - Моето Дърво

Поздравът...
За пръв път усетих Земята  много, много силно. В края на поздрава усещах дори тежестта й... 
Вода, Въздух, Огън - усещах, но на едно доста по-ниско ниво. 
Акаша!!! Изключително силно! Описваните осмици бяха триизмерни и в себе си съдържаха много Земи - синьо-зелени планети... Описвайки осмиците, тези планети също се движеха, но с трептеливи движения и излъчваха светлосиньо сияние...

Морският кон...
Аз съм си на Залива - спокойния, зеления, равния... Морският кон дойде със златно сияние около себе си, усмихнат. Морето, небето - златни отражения и светлини, без да са загубили синия си цвят - една хармония от синьо и златно. Конят ме поведе / понесе - или каквато и да е транслация, по реката, която се влива в този залив. Тя е обичайната - в началото с по-гъста и ниска гора, нагоре става по-рядка, с по-големи и по-високи дървета, с повече светлина. 
Стигнахме до извора. А той е сред корените на голямо, високо, стройно зелено, пролетно Дърво. Знам - Моето Дърво е. Водата в корените е бистра, с играещи светлинки, златни проблясъци, но само тук-там - отново знам, че това е - говора на водата... 
Сама съм. Конят го няма, но съм спокойна. Радвам се на спокойствието, на светлините, на тишината. Пия вода, усмихвам се и виждам от Извора - той е като езерце с диаметър около метър, с граници корени, оплетени като плет - се издига стълб светлина право нагоре. Светлината е бяла, като мъгла, но знам, че е Светлина. Достигна върха на дървото. Тогава виждам, че съм в подножието на Белия връх - там е Дървото, там е Изворът... Някак не съм изненадана... Спокойна съм, наслаждавам се на мира, спокойствието, хармонията, тишината, красотата, енергията... на Всичко... Сякаш аз съм Всичко, аз съм и Тишината, и Водата, и Дървото, и Хармонията... 
Връщането - Конят се потопи в безкрая на морето и след него остана златна светлина - като топка, като Слънце, но не слънцето. Не ми се връщаше. 
Още виждам новото Слънце в морето, сиянието, спокойствието...

Прекрасно, златно, спокойно!!!
Дърво, Извор, Връх... Д...И...В... и аз съм САМА...

***

.