Днес ми попадна снимка на орли... Не ги броих - много ми стигаше. След малко пак я погледнах и знаех - това са мои същности. Тогава ги преброих - шест.
Застанах на оная поляна, на склона на Върха, където си чакам Орела. Накарах днешните орли да се строят на една скала до мен, малко в ляво. И си гледах...
Тогава долетя Моят Орел, оттам откъдето си идва - малко от дясно. Направи няколко кръга над другите и като минаваше край мен ми намигаше. Не броих колко кръга направи, но знаех, че за всеки Орел по един, значи трябва да са шест. Кръговете бяха по посока на часовниковата стрелка. След това Орелът полетя надясно. След него полетяха и другите. Аз, да не остана по-назад, полетях след тях.
Траекторията на Първия Орел бе права линия, а на другите описваха плетеница около правата траектория. Все едно траекториите са конци, с които се плете плитка от седем нишки...
Не се учудвах, това бе най-нормален полет на Орли...
Под нас имаше зелени планини, заоблени, а посоката на полета бе на Изток. Тук си спомних, че не веднъж сме летели с Орела на изток. Полетът продължи много дълго. Оказахме се на едно място където бе Ти. Държеше кутия и ми я подаде. Каза ми: Време е да изтеглиш и да разбереш...
Всички Орли бяха в кръг около нас, а Първия... се усмихваше...
Е, не знам какво стана...
Или пък... знам...
Може би... съм Седем...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар