Днес публикацията на Владо ме замисли и провокира да намина тук.
Дали е случайност, че и Глокси от друг ъгъл поглежда към темата?
Една безкрайна тема...
"Зад всеки успял мъж, стои една силна жена." Думите на Наполеон не са безпочвени. Историята познава много успели мъже, а тяхната Жозефина е останала в сянката им.
Написах сянка и нещо в мен се надигна на протест. Това, че тя не е огряна от прожекторите на славата, това не значи, че е сянката.
Силна е жената, когато има силно рамо до себе си. Да, днес жените може и да могат много, но винаги ще имат нужда от мъжете. Дори и онези, крайните феминистки. Защото си мисля, че те просто не са намерили онова, силно мъжко рамо, което да ги подкрепи... и което те да подкрепят...
Владо доста подробно е засегнал темата от различни посоки. Аз нямам претенции за изчерпателност. Просто споделям някои мисли, полетели в мен.
Някога човешкото общество е живяло в матриархат. След това е властвал патриархат. Сега...
Може би е излишно противопоставянето. Истината е, може би, по средата някъде.
За да има силни жени, трябва да има силни мъже. И обратното.
Ей, такива неща си мисля в един малко мързелив следобед :)
.