А все не идва пролет...
Знае тя, че е неприлично рано.
А аз се изморих от настроения променливи. Ту слънце, ту пък студ, ту облаци или мъгли. Всеки слънчев лъч в мене се усмихва. И всеки облак сив усмивката ми скрива надълбоко.
Днес съм подредена, утре в хаос цяла се превръщам. И после пак, и пак... То бива с женско непостоянство да се оправдавам, но не минава вече... Искам пролет, искам зима - не ми се хич наглася. То и аз обърках се какво да искам.
Чета си туй-онуй и онзи ден прочетох, че в Сахара втори път валяло сняг за тази зима. Мисля, мисля... ми то и аз сняг видях два пъти. Ехааа, значи съм в Сахара. И като се размечтах за цъфнали пустини, за дюни пясъчни, безкрайни, за кервани със камили и за бедуини страшни...
Толкоз отклонение ми стига. Да се връщам в деня си обикновен. Да довърша нещо, друго да започна. Музика ще слушам и в други светове ще си летя с въображението дето ми е дар, докато ежедневието ми отчита свършени задачи.
А пролетта... Е, тя ще дойде когато е готова...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар