Ден за градината...
В мен се събуди градинарския ми дух. Усещането за близост със земята е толкова силно и зареждащо. Исках да сея, но времето не позволи. Още е много кално в градината. Но пък работа по двора има бол.
Едно захващах, с друго продължавах. С план един започнах, а с друг завърших. За всички работа намира се. Февруарският ден се оказа твърде кратък за всичките ми желания. И все пак доста работа се свърши. Отдавна не съм усещала такова доволство от свършеното.
Да виждам, да усещам как природата се буди, това е най-силно само там, където са ми корените. Там, където да докосвам земята, тревата, да чувам птиците в клоните, да виждам облаците в синия безкрай, да усещам лъчите на слънцето... Там, където усещам и знам, че съм Аз - завършена и съвършена...
Пълен ден. Смислен ден. Доволен ден...
Изморена съм. Но усещането е незаменимо и нищо друго не може да ми даде това усещане от единението със земята, с природата. Едно усещане за смисленост, за удовлетвореност.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар