време за... промени

Много мисли, настроения, желания, планове се зараждаха и променяха в последните месеци, седмици и дни...
След дни, седмици, а може би и месеци,  нищо няма да е същото както преди.
Ще има промяна, промени... Много и навсякъде...
Със сигурност всеки здравомислещ човек следи какво се случва по света и у нас. Едва ли можем да сме сигурни точно какво е. Има паника, има страх, има неглижиране, има арогантност, но има и мъка, човечност, доброта...
Вероятно истината е там някъде - в баланса на емоции, на мерки, на отговорности.
Вярвам, че направих правилен избор за себе си и близки. Направихме доброволна самоизолация. Имам възможност да бъда близо до природата. Възможност да работя от вкъщи - това е, което винаги съм правила.
Намеренията и плановете ми бяха доста големи. Професионалните ми ангажименти се съчетаваха чудесно с градинските ми мераци.
Реших, че сега е момента да свърша толкова много неща, за които все не оставаше време. Обещах си да не бързам. Няма за къде... Сега е времето за книгите, които си купих и все чакаха реда си. Сега е времето да обърна повече внимание на близките си и на себе си.
Казват... като имало да става... стана...
Имам си една ръка по-малко. Гипсирана... резултат от една частица от секундата, в която се разсеях. 
Криво ми е. Но от обвинения и самообвинения смисъл няма. От съжаления и самосъжаления - също.
Затова: усмихнах се. Опитвам се да намеря нещо хубаво и в сегашната ситуация. Плановете се променят, но смисълът е същият - да използвам времето за това, което мога и искам.
Предполагах, че в следващите седмици ще настъпят промени в ежедневието. Някои даже ги исках много.
Но такава промяна - не очаквах. Е, никой не очаква такива неща. Случи се... 
Продължавам...
Може би, това, че пиша тук е резултат от неочакваната промяна ;) Оказа се, че и с една ръка се справям доста добре с клавиатурата.
Със сигурност ще има и други неща, с които ще се справям по-добре от предполаганото към днешен ден. Какво пък... само за месец е.
А после?... Ред на другите промени ще е...
Сега: отивам в градината да се наслаждавам на омайния аромат на цъфналите джанки, на безкрайните цветови нюанси на игличините, на аристократичните зюмбюли с изтънчен аромат...
.

идва момент

Много моменти идват и отминават. Повечето ги пропускаме. Не ги усещаме, не ги оценяваме. Отчитаме отминалото време, но не помним, не сме разбрали какво ни е донесло времето. А то винаги ни носи. Носи ни точно това, от което имаме нужда, за да израстваме. И не става дума за растежа на ръст, а за онзи растеж, на душата. Растеж, който не се измерва с познатите мерни единици. Душата има свои мерки и измерения. За нея няма правила и норми. Всичко е норма, всичко е правило. И правилно...
Когато все по-често усещаме, разбираме и оценяваме моментите, без съмнение това означава, че сме на точното място, в точното време. Това е от онези признаци, които душата ни дава, че вървим напред, напред към същността си.
Същността е заключена зад девет врати с девет ключалки... Приказка... Не, не е приказка... Но... да, приказка е, но всяка приказка си има истина, на която е стъпила.
Има моменти, когато разбирането, че нищо не е това, което е, е толкова силно и натрапчиво, че не може да се отмине. Не може да се махне с ръка, все едно нищо не е станало. Тогава съзнание и подсъзнание си подават ръка и... мислите, които нахлуват са необичайно силни, ясни, разтърсващи и в същото време, спокойни и носещи сигурност.
В такива моменти няма усещане за време и място. Всичко е тук, сега. Всичко е у дома...
Има едно състояние - медитация, което не разбираш до момента, в който не го усетиш. След това всичко, ама наистина всичко, е толкова ясно, топло, радостно. А когато усетиш за пръв път медитативното състояние без да си се подготвил е някак стряскащо, но със всеки следващ път го приемаш за дар. Дар, който заслужаваш...
Идва момент, в който много малко трябва, за да се пренесеш в магичния свят на медитативното. Една песен, един глас, едно цвете, повей на вятър, ромон на река, песен на птиче, една картина, една мисъл... Всяко едно е част от всичкото, от цялото, от същността...И това не плаши, това помага да продължиш в другото време, което има мерки...
Идва момент...

.

разходка между зимата и пролетта

След малко трудно ставане в съботната сутрин се запитах: от къде да я започна?
Навън е бяло, доста наваляло през нощта.  Все още завихрящо снежинки в утрото съвсем неранно. Обувките ми най-зимни са прибрани. По-точно - невадени за тоз сезон, че то зима нямаше в обичайното й време. Реших, че ще изляза с каквото и да е. Ще се обуя топло, а после ще се преобувам. Облякох се и с шал се забрадих, за да се пазя от танцуващи снежинки. Телефинът, ключовете и фотоапарат са в джоба вече. Време е...
Навън е свеж студът. Снежинки се полепват по лицето и усмихват ме. Вървя по път познат, но днес е нов и неповторим. Бялото е господар в този утринен час. Радвам се, че излязох, че надвих едно гласче, което мързела ми хвалеше в просъница.
Сняг вали, а птичките са неуморни, с песен те примамват пролетта. Изпод храстици, затрупани от снежна пелена косчета излизат. Врабчовци се суетят от клон на клонче и снежните покрития на земята се стоварват.
Под бялото покритие на закъсняла зима цветни изненади се показват. Дрянът нацъфтял и жълти облачета са цветчетата му сред бялата безкрайност. Джанки бели сливат се със снежната премяна, но розовите венчелистчета и тичинките им червени издават омайна красота. Храстче край пътеката е нацъфтяло и цветчетата му са камбанки жълти, с които явно е - пролетта привличат. Храстите, които са се накиприли в премяната зелена преди снежната вихрушка не са малко. Тези, които са позакъснели, имат пъпки, чакащи само слънчев лъч, за да се разкрият.
Край покрития с бяла пелена жасмин ухание на пролет, на нещо сладко ме усмихва. А слънцето сякаш се опитва да пробие, за ми покаже кой ще бъде днешен господар.
И няма думи, с които да се опише тази красота. Може би да е природна аномалия, а може и да е съвсем нормално. На природата кусури не бива да се търсят. Тя отплаща се или пък се извинява с прелестната красота на съботното утро.
Утро, което съм щастлива, че не пропуснах. Утро, в което радостно ми беше да си правя сам сама пъртина сред храсти и дървета, които само в този миг са точно тъй красиви и неповторими. Исках да запея, тъй ми беше леко. Мойта песен бе излишна. Беше невероятна симбиоза от бяла тишина и пъстра птича пролетна глъчка. Природата е съвършена... Спирах се и всяка моя клетка усещаше съвършенството.
Час разходка между зима и пролет, която никога няма да се случи същата.
Неповторима и вълшебна омая от една разходка... но каква разходка само...
Думите не стигат, за да опиша емоцията от утрото вълшебно.  Фотоапаратът е безсилен да я запечата омаята на мига. Но в мен остава усещане за съвършенството, което тази сутрин докосна душата ми несъвършена...

.

пролетни дни

Най-сетне истински пролетни дни. Дни, в които единението със земята ми донесе мир и удовлетворение в душата. 
Малък Сечко най-сетне доведе зимата, която няколко месеца все се канеше и все не беше истинска. Имаше и сняг в прилични зимни количества и сантиметри. Имаше и минуси като за истинска зима. А най-хубавото е, че баба Марта не се чуди много и доста бързичко стопи снежната пелена. Слънцето, съвсем несрамежливо, стопли баирите. Птиците отпуснаха гласове с най-омайните си любовни песни. Всяка тревичка бърза да надникне над есенната шума. Всяко пролетно цветче сияйно се усмихва на слънцето и привлича пчелички.
Така е... Пролетта настъпва по поляни, гори и реки. Пролетта нахлува с копнеж събуден в човешките души. И желания за създаване.
Събуждащата се пролет дава енергия и на физическо ниво и всяка градинска работа увлича и умората забравя. Два прекрасни дни до земята, в които да засявам, ми донесоха неописуемо удовлетворение. В градината има необходими и неотложни работи. Независещи от настроения човешки. В градината се работи когато времето даде. А времето бе твърде благосклонно и нашата градина е уредена. Всичко, което трябваше е вече засято. Започнахме с три вида лук и чесън. Продължихме с два сорта грах. А те са два, защото трябва да се мисли и за прибирането. Все пак на два пъти ще е по-добре. Няма да си стресирам помощниците с много работа :)
Последва засяване на моркови, магданоз и пащърнак. Тук се полага малка обедна почивка. 
По икиндия е време за засяване на картофите. Не мога да се нарадвам на  отлично рътените картофи за семе. Мое дело са, признавам си съвсем нескромно ;) Тази година освен изпитаните три сорта съм си харесала и два за проба. До залез работата е приключена. И всички са уморени. И доволни.
На следващия ден идеите са много, реализациите са по-малко, но пък всички си имаме бонус - мускулна треска ;) Макар и с по-малко реализирани идеи, удовлетворението е пълно. Останалите планувани идеи не са неотложни, могат да се свършат и следващата седмица, няма да е късно. Хубаво е когато имам повече идеи, това е нещо като програма максимум. А програмата минимум още вчера бе преизпълнена.
Обобщението - прекрасни дни!
И дълбока благодарност за всички, с които свършихме голямата работа!
Само съжалявам, че не успях да документирам с фотоапарата повече от интересните мигове, които имаше в тия дни. Някой друг път ще наваксам :)
Утре започва нова седмица, която ще бъде със съвсем други занимания. Но аз си имам енергия за всичките, че и за повече. Енергия, получена от земята...
А сега ми е време... Сънчо ме очаква.

.

слънчева събота

Слънчева събота...
Ден за градината... 
В мен се събуди градинарския ми дух. Усещането за близост със земята е толкова силно и зареждащо. Исках да сея, но времето не позволи. Още е много кално в градината. Но пък работа по двора има бол.
Едно захващах, с друго продължавах. С план един започнах, а с друг завърших. За всички работа намира се. Февруарският ден се оказа твърде кратък за всичките ми желания. И все пак доста работа се свърши. Отдавна не съм усещала такова доволство от свършеното.
Да виждам, да усещам как природата се буди, това е най-силно само там, където са ми корените. Там, където да докосвам земята, тревата, да чувам птиците в клоните, да виждам облаците в синия безкрай, да усещам лъчите на слънцето... Там, където усещам и знам, че съм Аз - завършена и съвършена...
Пълен ден. Смислен ден. Доволен ден...
Изморена съм. Но усещането е незаменимо и нищо друго не може да ми даде това усещане от единението със земята, с природата. Едно усещане за смисленост, за удовлетвореност.



.

магична йога - Орелът

В гората съм. Не е обикновена гора, а е джунгла. Не се чувствам загубена. 
Но ето, идва Орелът  слага ми превръзка на очите и ме подканя да летя с него. Много е лесно. Само, който не е летял с Орел може да се страхува и да си мисли, че е някаква трудност. Той ме води. Чувам звуците на джунглата - птиците, вятъра, шума на листата. Знам, кога минаваме  край храсти, кога край големи дървета, кога листата са широки, кръгли, кога са дълги и тесни... 
Летим и стигаме до едно поточе. Въпреки превръзката виждам облите, светли камъчета, бистрата вода. Малко поточе, един разкрач е само. До поточето има дърво, високо, не се вижда върха му. Стеблото е право, дебело, с почти гладка кора, в светлокафяв цвят е. Има клони, по-скоро рехави, които не ни пречат да летим леко нагоре. Описваме спирала около дървото. Почти сме на върха му. Издигаме се нагоре и се вижда всичко. 
Разбирам, че съм при извора на рекичката, която минаваше през залива на онзи плаж, където с Коня се разхождахме и от където миналия път Орелът ме взе. Вижда се гората-джунгла. Зелените дървета са почти до хоризонта, а там се белее плажа на залива и спокойното море. Небето насреща също е ясно и спокойно. 
Усмихвам се. Чувствам се намерена. С Орела политаме пак край дървото, но този път слизаме по-бързо с полета. До извора на реката сме. Орелът пие вода и  кани и мен да направя същото. Загребвам с шепи и отпивам. Разбирам, че ми каза да си измия очите. Това отми превръзката. Орелът се усмихна. Усмихвам му се и аз.  Полита с усмивка край мен и не бърза да си тръгва.... 
Орелът остана с мен... И ми е леко... защото мога да летя...

***

.

магична йога - на белия връх

В онзи залив съм... 
Морето пред мен е безбрежно. Море и небе се сливат в безкрайността. Пясъчната ивица е широка, а пясъкът е ситен, златен искри от слънчевите лъчи. Зад мен постепенно се издигат полегати зелени хълмове със заоблени върхове. В средата на залива се извива рекичка. Изворите й са някъде между хълмовете. Водата е прозрачна, спокойна, с отблясъци, породени от слънчеви лъчи. Малко над залива има равна зелена поляна.   
Орелът идва при мен.  Повежда ме, а наоколо са зелените хълмове с правилни заоблени върхове.  Отиваме на един връх, от където се вижда надалеч. Виждам в далечината бял, скалист връх, много по-висок от околните, но той е като продължение на един от тях. Политаме и оттам, от високото, виждам  морето, небето, вече изплетено с бели перести облаци. Когато се обръщам назад виждам пак хълмове, но някак по-големи, с вековни гори. 
Орелът полита над тях, прави кръгове над хълмовете, някъде по два - три пъти, някъде само по един път. Имам усещането, че Орелът ми показва нещо. Знам, че там, в горите има нещо скрито, някакви тайни, може би. Разбирам, че Орелът ще ми ги покаже някой ден. Днес  ми показа колко е величествена дори еднаквостта на хълмовете. 
През цялото време ми е особено леко и спокойно. Политаме обратно. Пред нас морето сияе със светлинни проблясъци.  Орелът ме оставя на поляната, до рекичката, която се влива в морето.  Това е същото място, където Морският Кон ме разхожда...

***

.

магична йога - розата

Изведнъж усещам, че вдишвам през ходилата си и в следващия миг виждам роза пред сърцето си. Прекрасна роза, от най-прекрасните, които съм виждала. А аз съм виждала доста прекрасни рози /това споменавам като доказателство за моята скромност, ако някога стане дума, та да се знае ;) / 
Та за розата... която при издишване се разцъфтява и от нея излизат лъчи... Златни, искрящи, отлитащи в безкрая...

На брега съм, на брега на безкрайно море. Идва Моят Морски кон. Той ме покани и аз се качих на гърба му. Сякаш цял живот съм яздила коне. Разхождаме се по брега и...
Потърсих Орела пред нормален храм /каквото и да значи това/. Ходих до пирамидите в Египет. Разходих се край Сфинкса, който също крие тайни, защо да не е и храм.  Но Орелът се появи и направи само един кръг над пресечена пирамида. Ха, това е пирамидата на Луната...  
Стъпалата за изкачване... етажите... Гледам и се удивлявам на правилните стъпала. А Орелът ме чака пред пещера, с огромна входна зала. /Ама това е друга пещера, не е онази./
 Изненадвам се когато сядаме насред залата и слушаме музика. Акустиката е великолепна. Музиката прекрасна. Истинска омая. Разочарованието, което ме споходи, когато Орелът не ме разходи в пирамидата, сега се стопява от вълшебната музика. Музиката ме освобождава от мисли, чувства, настроения... Аз съм всичко... Аз съм свят...
Музиката е така пленяваща, не искам да тръгвам. Орелът ме подканя да  тръгна, а той... си остана...  
Усещам, че има нещо, което не е за мен и трябва да вървя. Знам, че музиката е увертюра към нещо, което ще се случи след мен...

***

.

усещане-спомен

Случи се миналата нощ, на разсъмване. Все още си спомням усещането и убеждението, което ме кара да се усмихвам и да ми става топло /не физически, де/. 
На разсъмване, тогава когато се разбуждах. Знам, че сънувах нещо важно и хубаво, но нямам никакъв спомен. Споменът и убедеността е, че там, в онзи момент, на границата на съня и будността, чувах музика, хорови песни. Това бе Ангелския хор... музика, която изпълва, завладява, повдига, сияе...
Все още много силно е това усещане-спомен в мен.

*** 

.

аметистът

Един аметист...
С минало...
И с бъдеще...

Историята....
Преди много, много лета... Когато студентстките стажове се провеждаха на изток.
По средата на студенството, в един хубав август, влакът ме заведе в Санкт Петербург. / толкова много може да се каже, но не това е важното сега/  Величество, емоции, вълнения, спомени...
И един аметист... Аметист, който ме плени...
И който дълги години си стоя кротко в шкафа. Все мислех, че е прекалено голям. Сега знам, че не му е било времето. 

Близкото минало...
Преди три - четири седмици, както си бях на бюрото, изведнъж станах и... си намерих аметиста. Сложих го и усетих, че точно това Е! Не знам какво Е, но е точно това.
И така няколко дни. Една вечер трябваше да го сваля. И така няколко пъти.

Настоящето...
От снощи пак е с мен. Защо? Защото трябва...
Знам, че Аметистът ще има и своето бъдеще...
Ще имаме общо бъдеще ;)

.

розите

Розите...
Спомням си в далечното ми детство две рози в двора. Едната беше нисък храст - розова. Наричаше се Гюлче. Цъфтеше през цялото лято. Другата беше Розата. Беше над оградата от стоборки към улицата. После оградата беше с мрежа, а Розата си беше същата. Цъфтеше само веднъж, в началото на юни. Винаги за рождения ми ден :)
Загубиха се. Сигурно от старост.
Бях сигурна, че да се отгледа роза е изключително трудно и не е за всеки. Преди години се престраших и си купих коренче. Сложих я в средата на градината, сред поляната. И се получи. Получи се прекрасна червена роза. Все още е жива. Следващата година си купих друга. Двуцветна - слънчево жълто с розов отенък. И тя все още ме радва :) На следващата година ми подариха клонки от рози и ме научиха как се вкореняват. Продължавам да си вкоренявам всяка година по някое и друго коренче. Продължавам и да си купувам понякога нови коренчета. За съжаление не всички оцеляват :( 
Всичкото това го изписах, защото розите винаги са ме впечатлявали по един необясним начин. Винаги, когато съм в градината ги гледам с особено вдъхновение. Нямах обяснение за това им омайващо въздействие върху мен. 
До днес...
Днес знам... Магия е. От най-хубавите ;)

.

неделни настроения

Настроения, едни такива пролетни, днес са с мен.
Прекрасен ден, слънчев, чист, свеж. Ден завършващ с удовлетворение. Харесвам дните си такива.
На ранина избягах от суетата на града. / То един град, ама айде... ;) / Хладно, сиво утро. След час, на друго място, слънцето изгря и всичко друго стана. Задачите раздадох, на фотограф се правих. Промените, случили се в седмицата, отчитах и документирах. ;)
За началото на този селскостопански сезон нямам големи заслуги. Най-голям принос имам в доставяне на семената ;). И най-вече с такива, които не са ми поръчани и не са обсъждане на съвета :) Ама, то... вече са ми свикнали :)  Нямам заслуги, защото "Господ бил гражданин" и като наближи събота и неделя, времето реши да валне, да разкаля и... Хубаво е, че има ентусиасти, на които все се карам, че всичката я вършат. Те се оправдават, че не се преуморяват, че по малко я вършат, ама... За сеитба днес нямаше, но имаше други задачи. Събрахме изрязани клони от овощната градина. Започнахме да чистим ягодите с мамина отмяна :) Друго си е като има кой да изнася кофите с листата, да почиства наравно с мен и да си бърборим :) Е, те ягоди много, пък и за обяд стана време, та си оставихме и за следващите дни. След обяда пак поработихме. А трябваше и багаж да си приготвим - пресен спанак от парника. Пак от там е пресният лук, марулята. Пресният чесън намерихме саморасляк в градината. Прясна коприва из храсталаците набрах. Поръчах да се извади пащърнак и гулия. Даже ми ги и измиха :)
Докато из храстите се врях за парливата коприва, видях, че килими сини са теменужките разтлали. И облаци от ухание сладко край тях се носи....
Сетих се... Репички аз посях в парника собственоръчно преди две седмици и вече те растат... Мой принос към земеделието във февруари е и малко плевене в парника.
Лук, чесън, моркови, магданоз и пащърнак в лехите прави скоро ще се подредят. Грах, картофи и те в градината са вече. Разсад за краставици и домати има. За целина и зеле също. Босилек, кейл и куп подправки също :)
Голяма изненада днес видях - магнолията цветните си пъпки е разпукнала. До няколко дена ще е прелестна с облак цветен.
Нарцисите се разцъфваха пред погледа ми. Лалетата, зюмбюли - скоро ще са в стихията си. Игличините - цветни острови в градината са. Като ще е ден на изненади - джанките до ден - два ще побелеят...
Дааа... Това е. Пролетта е тук и не се съобразява, че още февруари е. Не се оплаквам, харесва ми. 
Един прекрасен пролетен ден. Ден, който отива към края си и ме изпълва с удовлетворение. И много енергия си имам. Енергия, не само на физическо ниво, а и енергия за душата ми. 
Един пълен ден!

Лека нощ!

.

делнично

Делник е, цял понеделник, даже.
Работният ми ден започна след единадесет часа. Защото може. Мога да си го позволя.
Вече е деветнадесет, а работният ми ден продължава. Защото може. Мога да си го позволя. 
Харесва ми да следвам музата си. За какво ли не. 
Радвам се на възможността да си позволявам това. Може би не е позволение, а е по-скоро избор. Избор, за който професията ми ми дава възможност. Избор, при който мога да си стоя в къщи и да се радвам на домашния уют и в същото време да си работя.
Днес особено е усещането за уют. Бялото снежно изобилие, което се вижда през прозореца и удобството на двадесет и първи век - с едно копче да се топлиш. И неизбежната ми кана с топъл чай, събрал летни ухания. И изборът ми да се потопя в работа. 
Отчитам си успешен и ползотворен ден. Напоследък рядко ми се случваше, но е време да се промени. Естествено е да няма муза, когато трябва да се занимавам с някакви дреболии. То не, че сега има кой знае какво, но ми се иска да отхвърля всичко, което се е насъбрало, макар да не е много това, което зависи само от мен. Ама... колкото... То и времето навън не предполага други занимания или поне не за дълго. Така или иначе времето в къщи е добре да запълвам и с работа.
Освен това сега имам възможност да се наслаждавам на най-хубавите си чайчета, билките за които съм си събирала сама. Усещам топлината на лятото... като няма друга...
Така де, опитвам се да извличам най-полезното за себе си от създадената ситуация. Не винаги това, което се случва е под моя контрол. Не всичко може да е мой избор. Опитвам се да си повтарям, че не е здравословно за мен да се опитвам на всяка цена да получа това, което искам. Би трябвало да приемам нещата, които не зависят от мен по-... философски. Не винаги ми се получава, но сигурна съм, че и това се учи. Или пък е добре да мисля така, пак поради същата здравословност...
Все още задържам музата си за работа. Ще я използвам максимално днес. 
Още един чай няма да ми се отрази зле. И по-горещ ще е...

.

топло ми е

Отдавна не съм плела... Толкова отдавна, че бях забравила особеното усещане за жена и женственост.
Спомням си, баба ми заплиташе 4-5 реда с иглите за плетене и аз обикалях из къщата плетейки... Не съм можела да правя нищо, но съм се правела, че плета "фланела на..." :) на всички :)
Все още не ходех на училище, когато вече плетях истински. Баба ми показваше и аз се учех. Е, не съм изплела нищо тогава, но това са спомени, които сега ме стоплят.
В училище /не помня в кой клас/ имахме трудово обучение и имахме задача да се научим да плетем. Тогава си оплетох шал. Все още е из къщи. Децата ми, когато бяха малки го ползваха. Тогава се чувствах горда, че знам как се плете. Бях една от малкото в класа с тези умения. А това на тази възраст значеше много за мен. 
Отрасла съм край баба и дядо. Като повечето от моето поколение, чиито родители бяха работещи по 8 часа. Научила съм много за домакинската и градинската работи. Помагала съм и то съвсем осъзнато и резултатно. Тогава е било естествено да виждам баба, докато си почива, да плете. Беше нормално жените от махалата да излязат на пейката и всяка да си носи някакво ръкоделие докато си приказват и почиват в края на деня, преди вечерните задължения в дома да ги призоват. Това е пример как личният пример възпитава. Не думите, на които сме много добри, а делата...
Когато децата ми бяха бебета и малки деца имах желание и вдъхновение да плета и плетох доста неща. Чувствах се истинска жена с плетивото и с дечурлигата край мен. За някой може да е смешно, но за мен е много ценно. 
Сега си плета и усещането за женственост, което винаги съм си имала, е толкова силно и приятно...
Топло ми е...

.

лятно ми е

Лято е...
Средата на юли...
Дните са горещи и по-горещи обещават да бъдат. Но за мен не е проблем. Мога да си позволя сиеста в най-топлата част на деня. В къщата, потънала в зелената прегръдка на дърветата, е приятно, дори хладно. На двора, под сенките, на същите дървета е повече от приятно почти през целия ден. 
Сутрините са хладни. Вечерите са свежи. 
С по-ранното ставане се радвам на началото на летния ден. Време за градинска работа, която изобщо не липсва :). След като слънцето поеме своя път към хоризонта е време за вечерната доза градински занимания. Днес си орязах белия риган - чудесна подправка в зимната ми кухня. Вече е под стряхата. Набрах си още лавандула и жълт кантарион. Скоро и лофант ще се прибира. След ароматно-билковите занятия се преборих с разни бурени, които не са намерили подходящо място и се развъдили в градинките със здравец :) 
В интервала между сутрешните и вечерни градински работи си намерих работа из къщи.Сега е момента за едни летни подреждания, които всяко лято си правя. Не е работа за един ден, но все пак е добро начало. Утре пак ще има
След горещия ден и комари даже няма. Идеален завършек на един летен ден, който ми донесе удовлетворение от свършеното.
Имам планове за утре. Надявам се да си ги изпълня и да си отчета поредния успешен ден в близост до земята. Земята, която ме зарежда и ми дава много. Страшно много... 
С някои леки забележки бих могла да се определя с една дума - хармония...
Харесва ми...
Лека нощ!

.

юлска вечер

Юлска вечер е навън. Вечерен хлад слиза от баира, притихват птичи песни. Нощ безлунна, в очакване на раждане на новата луна...
Летните вечери, далече от града, от суетата са вече факт.  
Сутрин се събуждам от песните на птици, от слънчев лъч, закачливо промъкващ се през прозореца... 
Разходката в тревата е целодневен ритуал :) 
Сутрешната роса е свежо събуждане. 
Дневната топлина на земята е енергия. 
Вечерния хлад на тревата е спокойствие...
До земята, до тревата, до градината, до истинското... Така съм и ми е особено, особено... Хубаво ми е!
Работа в изобилие. Енергия в изобилие. И настроение за спокойствие...
В градината работа винаги има. Сега е сезона на прибиране на роденото от земята. Лук, чесън, тиквички, краставици, зелен боб, моркови, картофи... Сега е момента за засяване на втората реколта - зеле, алабаши, броколи, кейл... Малините скоро ще са в изобилие. Ягодите отново зреят. В очакване на прасковите сме.
Едно такова... лятно изобилие. Изобилие на плодове, на настроения, на усещане, на възприемане на околния свят...
Бих искала да напиша: "изобилие от време за мен"... Не мога, но до някъде успявам и в това. "Лятното преселение" почти е факт. Това не  означава, че пак не се налага завръщане към градските реалности, но обикновено е за кратко. Непредвидими са - съвсем обичайно си е. 
Съвсем скоро ще се доорганизирам и ще си намирам повече време за мен. И място по-специално ще си направя. Всъщност, въпрос на гледна точка е. Защото и в този момент времето си е "мое". Зависи само от мен как ще си го определя и приема. А аз си го приемам с всичката положителност, която си имам. :)
Време е за следващия етап от денонощието - книга и Сънчо. Утре-то е с идеи за дейности. Със сигурност ще се случат и други, но без съмнение, ще бъдат полезни и приятни. Защото все такива си ги измислям :)
Лека лятна нощ!

.

пролетни настроения

Макар и закъсняла пролетта дойде. С големи, зелени, цветни и неудържими крачки. 
Освен слънце ми донесе и много работа. Работа градинска и работа проектантска.
Не се оплаквам. Даже е добре. Едното ми носи заряд, другото ми го взима :) :) :) 
Хубавото е когато балансът се постига.
Цветята в градината цъфтят и ухаят без ред. Всички се надпреварват кое по-красив цвят да ми покаже. Дървета, храсти и треви с пролетни настроения се кипрят. Лехата с билки от седмица на седмица не мога да позная. Засятото в градината се надпреварва да зеленее. 
Вече и реколта си прибрах.  Във фризера спанакът се намести. На киселец и лапад иде ред след ден.
Няма да успея да напиша всичко дето в изминалото време ми се случи. Много е, харесва ми и по-хубаво ще бъде.
Градинската работа ме зарежда с енергия. Умората е сладка и с усмивка най-доволна. 
И друга работа се появи. Да се организирам трябва по-добре. Знам, че мога и ще се справя с всичките си дини дето искам да си нося.
Толкова за днес. Щом почна по-редовно тук да идвам, това ще значи, че организацията ми е успешна ;)
До... скоро...
Надявам се.
И вярвам си :)

.

пролетта е тук

Тук е пролетта. В неделния ден отново даде възможност за работа в градината.
Така е... в градината се работи, когато времето ни позволи. Когато преди две седмици заваля много сняг му се радвах. Защото в началото на месеца, сложихме и картофите в земята. Две седмици не можеше да се мисли за никаква градинска работа. Но и нищо не ни е закъсняло. 
Днес възможност се отвори да насеем цвекловите култури - червеното цвекло, шареното, листното и за опит сложихме от захарно цвекло. Разсадът за пипера е готов. 
Отрязах си първите истински салати. Киселец набрах си. Пресен лук и чесън вече има.
Като казах лук и чесън - насятите в края на февруари лук и чесън вече са поникнали. Грахът и той се е показал. Спанак и репички се кипрят в редовете. Магданозът и морковите още спят, но на тях им трябва повече време. 
Копривата на слога е в изобилие вече. Нарцисите са напъпили и скоро ще са конкуренция на слънцето. Всичко е с пролетно настроение. 
Магнолията, която за първи път ще разцъфти вече е разпукнала по малко пъпките си. 
Освен в градината, реших с домашните цветя да се позанимая. След като вчера почистих и изнесох мушкатата, днес бе ред и на останалите. Терасата ми вече е пролетна :)
Ей, такива пролетни занимания си имах тия дни. Сега съм малко уморена, но пък много доволна. И умората е без значение след такъв успешен ден. 
Пролетно ми е :)

.

ден от юли

Юлски ден е тук. Дните ми от юли си приличат и се различават. Разнообразни са. С динамика или пък с по-лежерно настроение. Имат си от всичко. 
Децата имат своя път. И си го поемат... Опора се опитвам да им бъда. Но и на себе си да разчитат, опитвам да науча. 
Учи ли се или се показва с пример?... Едни таквиз въпроси търсят отговори в дните.
В градината работа да търсиш... 
Сега е времето да се събират билки. Малко трудно е в дъждовни дни да се сушат, но случват се нещата както трябва. Вчера лофантът е прибран. Втора порция от лавандула чака да се прибере. Риганът до ден-два и той ще е готов. И подправките прибират се сега. Чубрицата и босилека вече се сушат. Магданоз и копър във фризера студуват. Листа цвеклови си прибрах. И краставичките в буркани се наместват. Морковите е време да намерят мястото си на студено. Днес видях, че киселецът пак готов е. Тия дни за него и за лапада ще се погрижа. Вчера поляната е окосена. Малините засилват се и те за урожай богат. Тиквичките... на втората реколта се надявам. Първата е повече от скромно се отчела. Така се случва с тия дъждове...
След телеграфното обяснение, освен да се отправям за почивка нощна, друго не остава.
Утрото не ще ме чака да се излежавам аз зарана ;)
Тъй хубави са утрините от слънчеви лъчи огряни. Тревата росна ме събужда със свежестта си лятна. Закуската си да намеря в лехата с ягоди или на дръвчето прасковено... Джанка киселка да си откъсна влизайки в градината. Малинки да си набера, минавайки край тях, в задачи други устремена...
Едни такива дни... юлски дни...

.

юлски настроения

Вече тук е юли. Цветен, топъл и усмихнат.
Месецът се очертава динамичен за мен, а за други още повече. 
Месецът се очертава и доста "градински". За два дни доста позагрях. И позагорях... 
Удовлетворението от свършеното, от досега с природата е неописуемо усещане. Толкова е зареждащо и леко, осмислящо и вдъхновяващо. 
Окосената трева гали босите ми крака, понякога ги поубожда. Сутрешната роса измива сънливостта, а слънцето озарява душата. Сутрешният концерт на птиците в клоните на дърветата е различен и неповторим. Вечерните песни на щурците огласят нощта, осветена от лунния сърп и Млечния път. Всички тези усещания са за живот. Усещане за живот във всяка клетка от тялото...
Зареждащо начало на най-летния месец... И безброй планове за следващите дни. А най-хубавото е, че плановете и желанията се изпълняват. 
Една жена съм... само една... и само жена... Хубаво е!
Да! Хубаво е!

.