приказка ли...?

 Дали да не опитам да разкажа една приказка?

От къде да започна?

А, да, сетих се...

Имало едно време...

Та... едно време имало едно малко момиче...

Обичало приказките за принцеси и за принцове, които винаги идват на бели коне. Днес сигурно затова няма принцове, защото породата на белите коне се е загубила. Всичките коне са или сиви, или кафяви, понякога гарваново черни, но бели... няма ги. Особено ония със звезда на челото...

Отвлякох се... да продължа с приказката...

Времето минавало, малкото момиче станало голямо момиче, а не след дълго, по законите на природата, станало и млада жена. Всичко се развивало в живота му по тези закони. Вече не вярвало в принцове и принцеси. До деня, в който, някога малкото момиче, разбрало ще е срещнало принц. Отдавна не било момиче, но в душата си запазило онази вяра и чистота, които само едно малко момиче носи в себе си. Принцът нямал кон, още по-малко бял, но то усещало, че това е неговия принц. 

Защо пък това усещане ли?

Лесен е отговора. Някога малкото момиче се почувствало принцеса...

Колко е логично само - момичето е принцеса, значи този, който я е накарал да се почувства така е принц, та дори и без бял кон...

Някога малкото момиче, никога до сега не е чувствало като принцеса, никой до сега не се е отнасял с нея като с такава, та  тя не знаела преструвките на родените като принцеси. Било искрено и открито в чувствата си, в делата си. Никога не се преструвала. 

Когато се чувствала щастлива, това се изписвало на лицето й с любовен блясък в очите. Когато тъгувала, от очите й се ронели сълзи. Не си мислете, че били са бисери. Бисерите сигурно са заделени само за родените като принцеси. Та, сълзите й били съвсем обикновени - мокри, солени и горещи. Толкова горещи, че на моменти изгаряли и душата й.

Но пак се появявал принца и сълзите пресъхвали, тогава блясъка в очите я издавал, че щастието е с нея. 

... ... ...

Приказките са красиви и завършват щастливо.

Дали и тази приказка ще има щастлив край? 

Не, не... Тази приказка няма край... тя продължава... и ще продължава... нали?


Снимката е на Драго.

.

.