Бъди себе си... - публикацията е на Цвети.
Къде съм аз?
Някъде там...
Където съм се изгубила...
Където се търся...
Където ще се намеря... някой ден...
Все още се лутам из маските на многото идентичности /потърсих друга дума, но Цвети е намерила най-точната/, които във времето съм изградила.
Някои вече съм отхвърлила, усетила безсмислеността им и преходността. Други все още са в мен, и крепят крехкостта на истинската ми същност. Крехка е... наскоро кълнила и осмелила се поглед към слънцето ярко да вдигне...
Изграждайки маска след маска във времето минало, немислено е да се отделят. Сега, в момент на реалност съзнавана, болка от разделяне с огън гори ме...
Гори и пречиства...
А моята същност е бяла...
Като пролетен люляк уханна...
С усмивката слънчева...
Като пролетен люляк уханна...
С усмивката слънчева...
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар