четвъртък, 31 януари 2013 г.

времето минава

Времето минава...
С жестока бързина...
Времето е обективно.
Но повече май е субективно...
Какъвто и поглед да му избера, истината е, че минава... минава... 
Следи оставя. Но дали са тези, които сме очаквали. А понякога е тъй забързано, че и следите няма ги след него, времето...
Вчера беше есен, а днес за пролет се оглеждам. Навярно нямаше да е необичайно, ако мечка бях и зимен сън си спях... 
Сега погледнато назад... не виждам ги следите... 
Поне да беше зима, като зима. Сняг и студ не ги видях, не ги усетих. Е, то за сметките добре е. Но емоциите ми... бедни бяха. С липсата на усещането за истинската зима сигурно ще се справя. 
Мързеливо време... Дали да не обвинявам в мързел себе си, като за начало... Работата не зависи само от мен. Нямаше я... Но защо не успях да си намеря нещо смислено. 
Та това е цял сезон! Месеци са. 
Добре, де... много четох. Понаучих някои неща, които са ми интересни. Но само туй не носи удовлетворение, когато погледа назад отправя. Поглед за проверка и за равносметка. 
Равносметка... хората ги правят в края на годината ;) Аз пък в началото. Всъщност, пак има край. Краят на първия месец... Да, ама... звучи натоварващо. А аз не искам негативи точно сега. 
Да се върна на... времето.
Времето минава... Няма да гледам назад. Каквото било, било... Напред ще гледам... 
Пролетта е там... И е зелена... ;)

.

петък, 11 януари 2013 г.

двадесет и две

Двадесет и две години...
Малко или много?
Не ми се вярва, че толкова бързо изминаха...
От едно вързопче... млада жена...

Честит рожден ден, мило ми момиче!
Обичам те!

вторник, 1 януари 2013 г.

след празниците

Празници, празници, празници...
Било каквото било.
Изпращане... посрещане...
Има поверие, че каквото правиш в първия ден на годината, такава ще ти е цялата година. И тук следват съвети - весели се, празнувай, не работи... Да, ама не...
Какво да правя като музата днес ме посети? 
Една енергия ме е обзела... Толкова работа /домакинска/ никога не съм вършила след пътуване и то следпразнично. И мога още... За малко се навъртам тук, из виртуала, а после със сигурност ще си намеря още нещо за свършване. 
Като неопределено желание за завършване, за разчистване, за място и свобода... Сигурно имам нужда от това.
Денят е първи, месецът е първи... за планове, за мечти е време. И за работа ;)
Сега, веднага си пожелавам - енергията, дето ме владее, с мен да е през цялата година...
А сакъзчето на снимката - така се е разцъфтяло... Сигурно и аз, ако цвете съм, ще цъфтя сега като него ;)
Е, какво пък... Нека е цветна новата година! 

.