Космическата река дойде като звездно небе - тъмно синьо и с безброй звезди... Понесе ме и осъзнах, че за мен е закачена Земята. Тя е точно такава каквато е на снимките от Космоса. Закачена е с някаква връзка, по-скоро бяла панделка. Всъщност не е ясно кой за кое е закачен - аз за нея или тя за мен. За мен нямам визия, но аз съм Нещо. Не се вижда какво съм, нямам конкретно усещане. Просто Аз.
Изведнъж започнах да виждам в Реката и други панделки. Забелязвам, че са с различна дължина за всяко тяло/планета. Има по-къси от моята, но и други толкова дълги, че даже са се усукали с други. Видях три усукани, но знам, че може да има и повече. После забелязах, че някои панделки са цветни.
Трябваше да се прибирам...
По едно време, следобедно... си говорих сама:
Нещо в мен попита: - Ами ако тия панделки са вериги?
Веднага другото каза: - Не, не са вериги, веригите са ограничение, а това е Свобода.
Знам, че дължината на панделките е Свободата.
Впечатлена съм от сигурността, че това е Свобода!
***
.
Нещо в мен попита: - Ами ако тия панделки са вериги?
Веднага другото каза: - Не, не са вериги, веригите са ограничение, а това е Свобода.
Знам, че дължината на панделките е Свободата.
Впечатлена съм от сигурността, че това е Свобода!
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар