магична йога - продължения и не съвсем

Змията.... 
Усещанията са обичайни, и пътят ни също - към Змийския дворец. Там е така както при последния път. До момента, в който там където бе онзи, тъмния замък, изведнъж от там ме заля златна светлина. Днес тъмният замък не се видя, сега се сещам, че там откъдето дойде светлината миналия път беше замъкът. Толкова силна е светлината, заслепяваща и с желание да прикрия очи с ръце, както от слънце се пазим, когато е силно. 
Осъзнавам, че аз съм Змиите /след като се издигнаха над мен те се сплетоха/ и с голяма, неопределима  скорост се движа напред към тази светлина. Светлината ме привлича и изтегля в себе си. Дълго летях в тази светлина и изведнъж... В центъра светлината се събра като пръстен, а в средата грейна /блесна/ небесно синьо. Точно като най-хубавото, чисто и синьо небе... Усетих, че това е нещо много силно. Нещо, което се открива пред мен. Почувствах... магия /не знам защо написах тази дума, но... това е ;)/ ... и се върнахме... 

Орелът... 
И там всичко си започна обичайно, но... много бързо стигнахме до вчерашната дълга планина и днес полетяхме над билото й. 
От едната страна се виждаха зелените планини, гори, за които в един момент знаех, че не са просто някакви гори, а много древни джунгли. А от другата страна се виждаха вчерашните цветни петна/ниви. 
Летяхме си, летяхме си... Появиха се няколко сцени и уж ги помнех, а сега помня само последната - с някой съм... Мъж е. В непознат град сме. Той ще остане защото е актьор и има представление, а аз ще продължа напред... /кое е напред?... просто напред.../ 
Докато летяхме с Орела над билото преди да започнат да се показват картините/сцени - чух  - "искам при мама да отида". Това се чу три пъти. 
Опитвам се да си спомня и другите картини... но не успявам. Със сигурност не бяха познати места, нито нещо познато. Само това си спомням, за разлика от друг път, когато е имало подобни картини, те си бяха нещо от ежедневието ми, нещо познато...

***

.