Камбаната ...
Не я чух точно като звън, а по-скоро като музика, която се разстилаше в пространството... като разширение... И не само музика, а и нещо повече.
Аз бях млада, хубава жена, с бяла рокля, разхождаща се из град, площад, градина... Знам, че съм в заточение. Принцеса съм, с мен са майка ми и баща ми - крал и кралица. Те са тъжни, но тях не ги виждам, просто знам, че е така.
А на мен леко ми е, светло, някакво ми е пеещо. Към мен идва мъж с костюм, тъмен, с бяла риза, вратовръзка и черна чанта за документи. Започва да ми показва документи, а аз знам, че е счетоводител...
После съм пак млада жена с бяла дреха, но съм в пещера. Трябва да готвя за много хора. Пред мен има голям казан, огън и в него ври супа... Ангелска супа... Чувствам се леко, у дома...
После съм на някакво плато - високо в планина, зелена поляна, изпъстрена с много цветя. Красиво е, слънчево, топло. Вече съм... пчела, която се разхожда от цвят на цвят. Край мен се чуват приятни звуци, които идват от ... нищото, но аз знам, че не е нищо, а е всичко...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар