тъмнина, светлина и малко мисли

Днес Надинка ми е била на гости и ме замисли с коментара си.

Ако всичко край нас е прекрасно, дали ще го знаем? А ако всичко е ужасно - дали знаем, че е такова. 

Някъде съм чела доста на тази тема. Наскоро попаднах на един разказ за Алберт Айнщай. Не знам колко е истински, но бях впечатлена от изводите. "Студът е липса на топлина; Тъмнината е липса на светлина; Злото е липса да добро / Бог / Божията любов...

Несправедливостите край нас са липса на справедливост...

Какво можем да направим ние? - Предполагам много.

Снощи дочух от работещия телевизор разсъжденията на един политолог или нещо подобно. Задържа вниманието ми за около минута. Каза, че сега очаква жените да се активизират и да вземат нещата в свои ръце. Само така България щяла да се оправи. Както много пъти до сега в трудни моменти жената се е справяла и сега й било време... 

Далече съм от разни феминистки настроения или противоположни такива. Но се замислих за нещо. Може би този човек имаше право донякъде.

У жената е генетически заложено да бъде майка. Да отгледа и възпита децата, които са бъдещето ни утре. За децата си, майката е готова на всичко - на безсънни нощи, на дни, без умора да признае.

Май се отвлякох от началните си мисли. Или пък не съм.

Мислех си за правенето ни за един по-хубав живот... Можем. Много можем да правим... ако искаме...

.