Раждаме се и от първата глътка въздух започваме да опознаваме света около нас. От време на време откриваме нещо и от себе си. Но вниманието в нас не задържаме за дълго. Заети сме да търсим и да научаваме за всичко, което е извън нас. Интересите с времето се променят, други стават по задълбочени, но пак всичкото ни внимание е насочено навън. Навън - при света около нас. Около...
Много рядко намираме време, а и желание, да погледнем навътре. Навътре - в нас, в същността ни. А и когато все пак отправим поглед, бързаме да го отместим. Дали защото видяното не ни харесва или защото не сме успели да разберем видяното...
Дарени сме от природата с невероятен дар. Интуицията ни. Много често, заради всичко, което сме учили и научили за света около нас, предпочитаме да се доверим на онова, което смятаме за безгрешно - разума си. Не чуваме онова тихо гласче в нас, което нашепва най-вярното решение. Това гласче е гласът на нашата интуиция, която с времето, с годините, несъзнателно сме се опитвали да заглушим. И се опитваме...
В един момент, обаче погледът насочен в нас се спира. И даже се замисля... И нещо сякаш чува, но гласчето толкова е тихо... Разумът тук не е на почит, неговото присъствие е повече от непрепоръчително. Тогава, подсъзнанието е в своята стихия. И гласчето в нас набира сила и тук момента е да чуем и да му се доверим. То не греши. Можем само ние да сгрешим, ако разумът оценка дава...
Да опознаем себе си... мисията е възможна.
.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар