не мога да повярвам

Не мога да повярвам, че повече от година не съм била тук...
Как минава времето... Не е минало, то направо е отлетяло!
Определено имах година наситена с много събития и емоции. Със сигурност повечето, значими за мен, бяха свързани по някакъв начин с женската ми същност.
А тя, същността ми, е силно заинтригувана от проявлението си в ежедневието ми. Тя, същността ми женска, ми носи онази хармония, която ми носи удовлетворението от живота. Да, от живота. И не е преувеличено!
Все по-често искам си най-женските занимания, които да изпълват дните ми. И когато ми се случва се чувствам наистина чудесно. Трудно е да намеря думи, които да описват чудесността, защото всички те, думите, са твърде ограничени и праволинейни.
През изминалата седмица осъзнах нещо много важно за мен. За да имам хармонията в дните си и нощите, разбира се, не трябва да се отделям и да забравям женската си същност. Всяка забрава носи, освен неудовлетвореността на умствено ниво, проблеми на физическо ниво. Проблеми и неразположения, които изглеждат породени от физическа причина. Но не са...
Тогава, когато послушах вътрешния си, женски глас, когато се слях със земята, с корените си... тогава в мен се върна хармонията и баланса. Тогава ум и тяло вдъхновение имат си за полет на душата...
Знам си, доказателство за кой ли път получих, че от женската си същност за дълго да се не отделям!
А сега... повече ще си следвам интуицията, която никога не ме е подвеждала и винаги е била на страната на моята най-дълбока същност, на моето си Аз. Когато съм Аз, аз мога да бъда всичко, което е необходимо за другите... 
.

за доверието

Доверие... вяра...
Доверие в себе си... Доверие в другите... Доверие в живота... И пак... доверие в себе си...
Как всичко опира до доверието. 
Доверие... доВерие... уВереност... увереност...
Как всичко изглежда сложно, а се оказва лесно. Сякаш някой закон всеобщ е написал... 
Дали е толкова просто? Не е за вярване... Неверие?! А къде остана вярата? Доверието?
Границата между неверие и доверие е толкова тънка. Затова е лесно, много лесно, да загубиш вяра в себе си. Във възможностите си, в способностите си, дори. 
Дали няма начин да повярвам в себе си? И да не забравям, това, което съм си аз. Защото това, което съм си аз... си е хубаво и си заслужава доверието. Ах, тази забрава...
Вярата обвива се с наметка от съмнения... Знам, лъч от светлина ми трябва, за да разсее мъглите от съмнения... Да, точно... Съмненията са като мъгла, която лесно се разсейва... И аз ще го направя. 
Ще го направя! Знам и мога. С помощта на пролетен повей и слънчеви лъчи. С усмивка в утрото ще си намеря вярата. Вярата в себе си... Вярата в моите способности и моите възможности. Вярата в това, което съм си аз. Аз...
Сещам се, че преди време... може би е било много време... четох, че некрасиво е в разговор да се повтаря често "аз". Сигурно е некрасиво... Но още по-некрасиво е да потъпкваш своето си "АЗ", заради нечие друго...
Обещавам си, че ще си върна своето "Аз". И ще го направя по красив начин. Защото има начини и начини.
Може би един от начините е да слушам себе си. Онзи глас в мен, който никога не лъже. Единствен е проблемът, че не винаги го чувам този мой глас. Но имам си надежда. Въпреки закърнялостта на общуването с интуицията, промяна е възможна. 
Интуиция... най-добрия ми съветник... Вярвам й...
Значи вярвам и на себе си...

.

за мен

за мен си е...

"Помълчи и послушай вътрешния си глас. 

Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. 

Ти си най-важният в този свят - 

подари си време и тишина, за да чуеш себе си..."

Дийпак Чопра

днес ми е... някакво си

Не ми се работи... днес...
Едно ми е... хем особено, хем малко мързеливо. Добре де, не е мързел, аз не съм такава ;)   Има в мен повечко желание за... почивка. Активна почивка... 
Дали не си противореча? Хем активна, хем почивка? Мисля, че не. Защото не дремя пред компютъра или на дивана в бездействие и усещане за загубено време. 
Дори утрото ме изненада с една особена муза в кухнята за творения по... интуиция. Резултатът бе дегустиран и одобрен :):) Дори и комбинацията ми от утринен чай бе различна. 
Обикновено / как звучи само ;) / , подобна музика, на горната, ме дразни по това време. Днес е различно. Слушах го няколко пъти, поне седем... А после получих предложение за разнообразяване :):):) И то е на път да достигне близък брой повторения. 
Вече едва ли е странно, че всяко слушане е различно сякаш. Носи още по-голямо усещане за цялост и... още нещо... Едно такова нещо, неназоваемо, но осезаемо с всички сетива, на всички нива... А най-силно сякаш е усещането на нивото на седмото чувство...
Седем... сега се сепнах при повторението на седем... И, да, знам, че не е случайно. Не знам защо, но го знам...
Днес ми е някакво си... безвъпросително... Не вярвах, че някога ще го призная, ще ми случи. Аз, която съм изтъкана от въпроси - защо?, какво? и как?, нима?, кой?, и кога?... Е, случи се. Днес. Дори го осъзнах. И ми е... хубаво...
Хубаво ми е... 
Денят е... мой си :)

.

инакомислие

- Мислех, че думата инакомислие не те радва...
- Не мисли. Слушай си вътрешния глас...
...
Ами... инакомислие... различна дума е. Не е ежедневна.
Понякога много малко ни трябва, за да излезем от ежедневното, но дали не предпочитаме особената, измамна сигурност на ежедневието. Защо пък измамна? Защото лесно е да се повярва в някаква сигурност. Винаги търсим сигурност във всичко край нас. Вероятно имаме нужда от това. Но дали това не е твърде тънък лед за разходка...
Дали имаме кураж да помислим различно? Дали имаме кураж да направим крачка в пътека различна? Дали новата мисъл не ще ни усмихне повече? Дали пътечката нова не ще е по-слънчева?
Това е предизвикателството... Това е изпитанието...
Изпитание? Да, такова е. Изпитание на духа...
Душите ни са вечни... А колко често делата ни са свързани с духовните ни нужди? В деветдесет и девет на сто от случаите сме обсебени от физическото ни същество, от страстите телесни. А душата... Защо на втори план е вечното в нас?
В съботната вечер разни такива мисли ми се въртят из главата и тук се разпиляха... Въпросите са много. Не очаквам отговори да намеря сега. Те, отговорите, сами ще ме намерят. Дори и на незададените ми въпроси. Дори и на неосъзнатите ми все още въпросителни, които в мен витаят...
Инакомислие... Различните ми мисли... Харесвам си ги. Искам си ги. Въпреки, че във времето се променят. Вероятно е заради еволюцията на духа ми... ;) 
В очакване на новите ми различни мисли... стига за сега.
Лека нощ!

.

да опознаеш себе си

Раждаме се и от първата глътка въздух започваме да опознаваме света около нас. От време на време откриваме нещо и от себе си. Но вниманието в нас не задържаме за дълго. Заети сме да търсим и да научаваме за всичко, което е извън нас. Интересите с времето се променят, други стават по задълбочени, но пак всичкото ни внимание е насочено навън. Навън - при света около нас. Около... 

Много рядко намираме време, а и желание, да погледнем навътре. Навътре - в нас, в същността ни. А и когато все пак отправим поглед, бързаме да го отместим. Дали защото видяното не ни харесва или защото не сме успели да разберем видяното... 

Дарени сме от природата с невероятен дар. Интуицията ни. Много често, заради всичко, което сме учили и научили за света около нас, предпочитаме да се доверим на онова, което смятаме за безгрешно - разума си. Не чуваме онова тихо гласче в нас, което нашепва най-вярното решение. Това гласче е гласът на нашата интуиция, която с времето, с годините, несъзнателно сме се опитвали да заглушим. И се опитваме...

В един момент, обаче погледът насочен в нас се спира. И даже се замисля... И нещо сякаш чува, но гласчето толкова е тихо... Разумът тук не е на почит, неговото присъствие е повече от непрепоръчително. Тогава, подсъзнанието е в своята стихия. И гласчето в нас набира сила и тук момента е да чуем и да му се доверим. То не греши. Можем само ние да сгрешим, ако разумът оценка дава...

Да опознаем себе си... мисията е възможна. 
.

.