Крушата, която виждам през прозореца си сутрин, когато очите си отворя.
Цвят крушов ме зарежда с усмивки за деня, с аромат насища рецепторите ми за радост и... за спомени от преди половин век.
И ми е някак топло и уютно в спомени далечни, в усещания днешни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар