за Ада и Рая в нас

"Няма Ад и Рай! Те са тук на Земята. Адът е всяка лоша ситуация, която сами сътворяваме... Раят е създадената от нас хармония на спокойствието, благостта, вярата и любовта, прошката, състраданието, които сътворяват живот за душата, в условията на Всемирните закони, проектирани чрез нашето собствено поведение на земята. Рая си създаваме сами, както и Ада. Така че, от нас зависи къде ще изберем да живеем..."

Цитатът е от четвърта част на "Тайните подземия на България" с автор Милан Миланов.

Не знам защо или пък знам, но със онези знания дълбоко в мен, неосъзнати и неопределими, този цитат ме върна през май, когато прочетох "Алеф" на Паулу Куелю. Усетих онова особено усещане за нещо, което знам, но някак позабравено сред ежедневната суета.
Звучи вярно и лесно, мотивиращо и оптимистично. 
Въпреки, че всеки ден е един избор от нас, изборите ни не винаги могат и са райски. Защото не сме роботи. Защото ни влияят не едно и две, дори не са десет. Донякъде можем да избираме и влиянията върху нас. Но само донякъде... 
Защото не аз избрах си главоболието. Въпреки най-положителните ми мисли и опити да се усмихна, гримасата от ужасната болка скрива всеки опит за усмивка и светлина. Ако избера силното хапче, без гаранция, че ще подейства, може и да успея с усмивките, но... този избор не е за мен. Ако не подейства, след него ще има още и още силни хапчета. Ами, не. Опитите ми сочат втория сценарий. Затова избирам да търпя. Знам, не съм добра компания за себе си тогава, още по-малко за другите. Но хапчетата не ми гарантират край на проблема. А проблем няма според изследванията на невролога. Това е светлината, която пак ще ме подкрепя за търпението.  
Такъв Ад ми беше вчерашния ден. Днес е по-различно. Вероятно ще достигна до... портите на Рая ;) Сега се усмихвам... мога да се усмихвам :) :) :) 
За усмихнат, Райски ден е време!

.