Не за първи път тази мисъл, в този или подобни варианти, е достигала до мен.
Не за първи път ме е мотивирала да мисля позитивно.
И ето го въпроса: Защо се налага нова мотивация?
Защо позитивните мисли лесно се забравят? Не е ли по-лесно с усмивка да се мисли?
По-лесно е с усмивка да се мисли! Ненужни са всички усложнения, които сами си измисляме.
Е, признавам си, че си бях загубила позитивния дух... някъде си... Не ми беше добре без него. Усещах го, осъзнавах го... Надявам се да не е късно /"по-добре късно, отколкото никога"/, за промяната, която започнах в мислите си.
Защото искам света край мен да е усмихнат, ведър, оптимистичен, щастлив... Искам!
Затова промяната ще я бъде! Започнах я и е лесно. И усмихнато.
И светът ми ще е по-хубав!
Защото го заслужавам!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар