сряда, 16 ноември 2011 г.

преоткриване

"Преоткрий себе си" - една книга на Виктория Моран, с която преди време се срещнахме.

"Когато светлината на вашия дух се изпише на лицето ви и се отрази на живота ви, вие сте красиво човешко същество, красива жена..."

Лесно ли е да изпращам положителни послания до себе си? Понякога е толкова лесно, а друг път... непосилно е... Но никога не е невъзможно. Когато е осъзнато...
Имам нужда от действия... Отново съм на линията на старта, позагубила инерцията от предишното ми вдъхновение. Всъщност, линията на старта не е абсолютното начало, а е на ново място, по-високо. Като спирала... Спиралата на живота.
Пожелах си моята спирала да е с възходящо движение и тя е такава... Но май понякога има нужда от малък тласък, за да продължи нагоре. Животът, той не е перпетум мобиле, има нужда от внасяне на нова енергия. Днес необходимата ми енергия е в една книжка, която преглеждам. Да, преглеждам, дори по диагонал. Осъзнавам, че енергията я имам, но е някак разпиляна. Необходимо е малко /надявам се/ събиране и подреждане на мислите ми. И точно в това, си мисля, че книжката може да ми помогне.  
Споменах действия... всичко опира до тях... след осъзнаването. Всяка извивка на спиралата е едно начало, една промяна. А пътят към промяната започва със създаването на нов, по-добър навик. Не, че старият навик е лош. Той е чудесен, но... просто е време за нов. 
Време е за преоткриване на себе си...
Осъзнато... и желано...

.