И муза ме споходи. Признавам неусетно.
С желание да бъда тук.
С усещане за женската ми същност.
Не, няма логика за нищо.
Нито правила за мен важат.
А и аз не търся нормите приети.
Юни месец мой е. Цветен и зелен. Слънце се редува с лятна буря. Усмивките ми следвани от сълзи. Така е по-забавно.
Неповторимо е усещането за ново и за чисто след дъжд изсипал се от нищото, когато слънце засияе над западен баир.
И едно усещане за хармония владее сетивата...
.