Лодката в реката...
Водите носят лодката по течението. Левият бряг бе спокоен, десният не беше. В
реката имаше дървета, явно беше пълноводния сезон. През цялото време реката
правеше завой надясно - лек, плавен. Нищо остро няма.
От дясно имаше
притоци. Всеки приток идваше с буйни води, които до средата на реката се
укротяваха. Водата беше... тъмни води... Към
левия бряг изсветляваше и там, съвсем до брега, даже синееше. На третия
или четвъртия приток водите дойдоха с буря. Небето, колкото и малко да се
виждаше от него, притъмня.
Навсякъде край реката имаше големи дървета, вековни гори. След бурята
в лодката остана послание - ще получа имената на две познати и
"моля те, изслушай ги". След това пак спокойна река и пореден приток, който
разбунтува водите на десния бряг.
Левият бряг бе в слънце.
Въпреки буйните води на притоците и бурята ми беше спокойно.
Учудена съм от "посланието"...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар