разбрах

Сега разбрах...
Да, точно сега... Часът е 23:53.
Слушам Валерий Леонтиев и разбрах. Разбрах го с онова Знание, което е в мен. Което винаги си е било там, но аз не съм го знаела, не съм го осъзнавала, не съм го предполагала.
Сега вече знам защо го слушам толкова често. Знам защо с него успявам да свърша толкова много работа по проектите си. Знам защо имам нужда да го слушам.
С него се пренасям в друг свят. Свят, в който се прибирам в себе си, не се разпилявам.
С него се получава онова състояние на оттегляне на сетивата от суетата на деня. Настъпва онова време за мен, в което се събужда моята Муза, която ме връща към същността ми. Същност, която си харесвам, която иска по-дълго проявление от моментни проблясъци. 
Музата ми, всъщност, е проявление на най-съкровената ми същност и желанието й за творене. Творене на добро, на светло, на топло. Творене днес, от вчера, за утре...
Вчера, днес, утре, тук, там... Понятия за време и пространство. Понятия за ред, но редът е Хаос. В Хаосът е Знанието, Моженето, Искането, Правенето.
Искам, знам, мога, правя...
Тази песен е може би първата, с която преоткрих Леонтиев. Имало е дни, а и нощи, преди време, когато я слушах нон стоп.
Написах преоткрих и точно това е. Имам спомен, много ясен и ярък, че някога, много някога, по радиото /то друго нямаше/ го слушах и с неуверен почерк и печатни букви си записвах имената на изпълнителите. Да... някога... Музика и глас... Магия...
Е, сега знам... Не е случайно!
Сега... Продължавам да го слушам и да работя след отклонението, което Музата ми сътвори.

.

магична йога - Моето Дърво

Поздравът...
За пръв път усетих Земята  много, много силно. В края на поздрава усещах дори тежестта й... 
Вода, Въздух, Огън - усещах, но на едно доста по-ниско ниво. 
Акаша!!! Изключително силно! Описваните осмици бяха триизмерни и в себе си съдържаха много Земи - синьо-зелени планети... Описвайки осмиците, тези планети също се движеха, но с трептеливи движения и излъчваха светлосиньо сияние...

Морският кон...
Аз съм си на Залива - спокойния, зеления, равния... Морският кон дойде със златно сияние около себе си, усмихнат. Морето, небето - златни отражения и светлини, без да са загубили синия си цвят - една хармония от синьо и златно. Конят ме поведе / понесе - или каквато и да е транслация, по реката, която се влива в този залив. Тя е обичайната - в началото с по-гъста и ниска гора, нагоре става по-рядка, с по-големи и по-високи дървета, с повече светлина. 
Стигнахме до извора. А той е сред корените на голямо, високо, стройно зелено, пролетно Дърво. Знам - Моето Дърво е. Водата в корените е бистра, с играещи светлинки, златни проблясъци, но само тук-там - отново знам, че това е - говора на водата... 
Сама съм. Конят го няма, но съм спокойна. Радвам се на спокойствието, на светлините, на тишината. Пия вода, усмихвам се и виждам от Извора - той е като езерце с диаметър около метър, с граници корени, оплетени като плет - се издига стълб светлина право нагоре. Светлината е бяла, като мъгла, но знам, че е Светлина. Достигна върха на дървото. Тогава виждам, че съм в подножието на Белия връх - там е Дървото, там е Изворът... Някак не съм изненадана... Спокойна съм, наслаждавам се на мира, спокойствието, хармонията, тишината, красотата, енергията... на Всичко... Сякаш аз съм Всичко, аз съм и Тишината, и Водата, и Дървото, и Хармонията... 
Връщането - Конят се потопи в безкрая на морето и след него остана златна светлина - като топка, като Слънце, но не слънцето. Не ми се връщаше. 
Още виждам новото Слънце в морето, сиянието, спокойствието...

Прекрасно, златно, спокойно!!!
Дърво, Извор, Връх... Д...И...В... и аз съм САМА...

***

.

магична йога - злато и хармония

Мудра на сърцето...
Усещане за гъдел в гръбначния стълб. Като трептене, пеперудено, леко, усмихващо /усмихвам се/ - изключително приятно!  Мисъл, че днес енергиите са в идеална Хармония! 

Тресането... 
След първата част: Усещане за две половини на тялото ми - едната студена, тъмна, сякаш зелена, другата - плътна, силна, топла, дори гореща, огнена, с пламъци насочени към студената ми част.  
След втората част:  Повече баланс - няма студено, но и горещото е по-равномерно. 
След третата част: Усещане за движение, завихряне в осморки... Усещане за цялост, за енергия, за живот... Баланс...

Полет... 
В Огъня-Слънце съм... А усещането е за... нещо ново... Като обещание за още и още... Не знам какво, просто е още... Като предстоящо разкритие... Усещам желание за гмуркане в Огъня, но... Не съм допусната. Нещо ме спира, а и аз не настоявам. Знам, че ще се случи и гмуркането когато съм готова.

Змиите...
Излюпи се Змията и тръгна нагоре, станаха три. До тук нищо ново. Издигнаха се над мен, и аз с тях... Не се оплетоха. Поведоха ме към Змийския, Златен Замък... Трите се проточиха като мост пред мен, но аз не стъпвам по този мост, а по-скоро летя над него. Но това не е точно полет, а по-особен полет и усещам свързаността си със Змиите. Стигнахме до Портите. Великолепието на Замъка е омагьосващо. Аз оставам пред замъка, а трите Змии обиколиха Замъка. Насочиха се нагоре. Там, над Замъка, се оплетоха и се издигнаха нагоре, нагоре, в безкрая... Вече не са змии, а Златна светлина, като вихър... Този вихър се вля в мен... Усещане за завършеност, за цялост, за прибиране на нещо мое, което се е върнало...

Орелът...
Дойде си по обичайния начин от леко вляво и поехме надясно. Летяхме над зелените, много зелени заоблени хълмове. Но днес бяха различни, всяко хълмче си имаше перчем от бяла, лека дъгичка. Прилича на развълнувано море с бели вълнички, но това си бяха зелените хълмове. Летим, летим... изведнъж Орелът направи завой в ляво и в далечината видяхме Змийския Златен палат. Същият си е, но с много по-силно златно излъчване и златно сияние около него. Гледахме го, по-скоро беше като съзерцание. Няма очаквания. Много силно спокойствие, мир... Дочух нещо  - при развалините. Погледнах Орела, но той мълчеше, излъчваше Покой. Разбрах, че това не е за днес, а за някой друг път... Прибрахме се под Върха... 

В мен има едно златно усещане след практиката...
Хубаво е...

***

.

магична йога - по пълнолуние

Пълнолунна практика... 
Вълшебство след вълшебство и много силно усещане за цялост. Търся думи, за да опиша странните усещания като полет на пеперуда, като галещо движение... 
Полет на Феникс над Огъня...  Акаша - Вихър и не виждаш нищо друго. Знам, че Центърът му ме привлича с неудържима сила. Центърът е черен, а Вихърът е бял с разноцветни проблясъци. Усещам как аз и Вихърът се приближаваме един към друг, привличаме се до момент, в който в центърът се появява бяла сфера - Слънце...
 
Камбаната... 
Заведе ме на пъстроцветен източен пазар. Звукът дойде с вятър и бях пренесена сред сергии с различни подправки - познати и непознати, сергии с екзотични плодове - едри, дребни. Всичко е много пъстро. Много хора, цветове, ухания, форми - всичко се слива в едно - ПЪСТРО. И сега в мен е някак пъстро, цяло, спокойно, доволно...

Пълнолунието е априлско... 
Пълнолуние в 9:09 и не е случайно, че практиката ни започна точно тогава...

***

.

магична йога - Космическа река и Ин-Ян

Реката... 
Тя си дойде по обичайния начин, нищо различно. 
Космос... Планети с пръстени и без пръстени... Комети с дъгови опашки... Всякакви космически неща... 
ОБАЧЕ... 
Появи се двойка планети с пръстени като осмица. Планетите са в средата на дупките на осмицата. Изведнъж ми идва мисъл - това са брат и сестра... А в следващия момент виждам символът на Ин-Ян - това са мъж и жена... 
Пред мен се завъртя верига от осмици залепени една за друга. Прилича и на две ленти усукани хлабаво, като в отворите имаше сфери/планети. Тази верига се движи змиеподобно и тогава разбрах, че се получава Ин-Ян когато се опрат/привлекат две части от веригата...
Вълшебно пътуване с усещане за Тайна...

Усещам се идеално балансирана!!!

***

.

магична йога - стълбичката

Чакам си на полянката под Върха. Моята полянка за срещи. Зелено е, свежо, прекрасна пролет... 
Виждам си стълбичката и се хващам за нея. Гледам небето, усещам полета. Стълбичката ме носи на някъде. Виждам, че сме над пустиня. Под мен има пясъци, дюни, слънце. Всичко е светло, жълто. Жълтият цвят не е ярък, а с лек оранжев отенък. 
Аз си стоя някъде на 2-3 стъпало. Удобно ми е. Виждам, че в дясно на носещото въже има една жълта змия. Тя има някакви надлъжни, но не прави линии, по тъмни са, не черни, а леко кафяви. Тези линии са като йероглифи, сякаш нещо е написано. Виждам я и виждам, че и тя ме  гледа. Говори ми с поглед да вървя нагоре. Тя тръгва нагоре, тръгвам и аз... Змията се усмихва доволна, че се разбираме. 
Продължавам да се изкачвам. Оглеждам се наоколо. Пустиня е, но е красива. Усещам я гостоприемна. Не се обяснява, то се чувства. Виждат се само пясъци, дюни и слънце... 
Продължавам изкачването, а Змията е до мен. В дясно се появява малък оазис. Продължавам нагоре, за да го видя по-хубаво. Сега стълбата стои на едно място. Виждам, че в оазиса има три високи дървета и по-ниски храсти. Искам още малко да се изкача, но няма къде. 
Орелът, не знам от къде се появи, ме издига и политаме към оазиса. Оставя ме в центъра на равностранния триъгълник, образуван от трите дървета. Там, в дясно, виждам скала. Жълто оранжева е като пясъците. В нея има неголям отвор. 
Влизам. Сама съм. Вътре е светло, просторно, голяма зала. Същите жълто оранжеви цветове. Там е водата. Като езеро е, но може и да е бавнотечаща подземна река, трудно ми е определя. Повърхността на водата е спокойна. Проблясват светлинки по нея, като паяжинки. А може би и като писменост...
Красиво е. Излизам навън. Орелът ме понася. Да, той ме носи  и ме оставя на зелената пролетна полянка /нея си я знаем ;)/ 
Слънчево ми е... 

***

.

магична йога - огнени танци

Морският Кон... 
Дойде, но... с него нареждах деня си, задачите, някакви спомени... Отпуснах се, но май нещо не достигна, за да се слея с него... 
Малко по-късно... 
Полегнах, заради главоболие. Пуснах си музика  и докато се отпусках с дишането на триъгълник /много ми харесва/ се заредиха едни картини.... 
Морският Кон излиза от морето. Бял е, след малко стана червен, докато да излезе при мен стана черен. Качи ме на гърба си. Аз съм красива жена, с червена феерична, циганска рокля с волани, веещи се поли... и с черна дълга коса /а бе... направо хубавица :)/ 
Конят ме понесе по средиземноморски пейзажи - пясъци, високи единични дървета... Хубаво е, сами сме, движим се на запад. Слънцето е на залез. Огнено червено е. През цялото време си беше все там, сякаш времето е спряло. Конят ту забързва, ту забавя ход, като танц е. Усеща желанието ми танцувам. Слизам и Коня се движи напред, а аз до него танцувам. Чак да не повярва човек, че това съм аз, каква танцьорка съм само. ;) Прекрасно е, вятър, слънце огнено, танц, музика... И аз... Едно сме, хармония сме... Все към огненото Слънце танцуваме. 
Усещане за цяло... 
Цял ден ми е Огнено... някаква енергия.. много червена ме владее. Едно усещане за нещо, което напира навън... нещо кръгло, червено, топло, цветно... 
С една дума - шантава работа...
Ама ми харесва...  

***

.