Йога-нидра... Светкавиците...
На полянката под Върха съм. Притъмнява, буря, светкавици...
Някога имахме една играчка за елха. Била е горяла на елхата когато съм била малка. Беше поопушена, леко счупена - червена топка с очички, със зелени нослета - 3 зелени конусчета, а на мен ми приличаха на нослета.
Та... съществата които слизаха от светкавиците бяха червени, сферични... Едно от тях, от най-близката светкавица беше точно като тази играчка - червено, със нослета, с весели очички, поопушенко... Подскачаше от светкавица на светкавица, спускаше се като по въже по тях, като на пързалки се пързаляше. По едно време и аз бях с него. Подскачахме и играехме по светкавиците.
Изведнъж се оказах на полянка. С река по средата, цветя, храсти, редки дървета и горичка по-далече. Беше като цветен, райски остров, а наоколо като ограда бяха спускащи се вертикално светкавици. При мен е слънце, птичи песни. Виждам зайче, а после разбирам, че е мама зайка, след нея играят две зайчета. Виждам сърничка с две сърнички. Покрай реката идваше Меца, а после видях две боричкащи се мечета. По-далече, край гората видях вълчица, показаха се две вълчета. Лисица прескочи рекичката, а след нея лисичетата й. Забелязах, че всички животни са женски с по две дечица. Видях птици, гнезда. Пчели, бръмбари...
Всякакви живи твари в мир и хармония.
Много цветя, видях гъби, красива манатарка...
С една дума - Рай.
Още ми е цветно, с музика.
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар