Когато попаднах на тази книга в книжарницата, тя ме привлече. Нали се сещате - като любов от пръв поглед. Трябваха ми няколко дена да я премятам в къщи и чак тогава седнах /разбирай - полегнах/ да чета. Не бях я пресполовила още, когато знаех, че искам да я споделя и да пиша. Да пиша за моите усещания, за моето изкуство да бъда жена.
Ето, едно доказателство, колко са силни посланията на сънищата. През нощта спах неспокойно, събуждах се, заспивах и там някъде в съня и просъниците, няколко пъти се появи идеята за блог, където да пиша. Да пиша за всичко, което ме вълнува като жена. За моето непрекъснато осъзнаване на жената в мен. Когато миналата вечер седнах пред компютъра, аз вече знаех какво да правя и всичко вървеше невероятно леко и успешно.
Ето, едно доказателство, колко са силни посланията на сънищата. През нощта спах неспокойно, събуждах се, заспивах и там някъде в съня и просъниците, няколко пъти се появи идеята за блог, където да пиша. Да пиша за всичко, което ме вълнува като жена. За моето непрекъснато осъзнаване на жената в мен. Когато миналата вечер седнах пред компютъра, аз вече знаех какво да правя и всичко вървеше невероятно леко и успешно.
Така леко се чувствам и сега. Усещане за доволство, че правя нещо, което ме вдъхновява. С надеждата, че може да вдъхнови и друга жена.
Осъзнавам и си давам сметка, че в миговете, когато съм се чувствала по някакъв начин вдъхновена от нещо, се чувствам истинска и пълноценна жена.
Може би интуитивно съм търсила начини да превърна живота си в изкуство. Тази книга може би се оказва един катализатор на всичко, което съм придобила и натрупала като жизнен опит и емоционален такъв. В мен витае усещане, че сега е момента леко да пренаредя живота си, за да добие той съвършен вид, който да продължа да развивам. Нали, не очаквате, че достигайки до един етап, можем да кажем - край, до тук сме. Ние се развиваме с всеки ден, всеки час и миг. След час ще сме различни. Със сигурност по-добри, нали?
Оптимизмът е силата ни.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар