От няколко дена мислите ми са превзети от, меко казано, особени настроения.
Знам, че за да се чувства човек щастлив, понякога е нужно съвсем малко. А друг път - толкова много, че е по-лесно да се предаде в прегръдката на самосъжалението, а това е само на крачка от нещастието.
Опитвам се да намирам усмивки и радости в дребните неща край мен. Но сякаш чувствам, че това не ми е достатъчно. Тогава искам още, и още... Но от къде? От кого?
В такива моменти губя увереността и сигурността си. Ставам несигурна, нервна и не мога да се позная. Хилядите знания за самоконтрол, за освобождаване от стреса, за владеене на емоциите, са безполезни в такива моменти.
Май много чета... Дали не е време да си напиша умни мисли на един лист и само тях да си чета сутрин и вечер? Да кажем, за месец и да видя какъв ще е резултата.
А сега отивам да се слея със земята. Да легна в тревата, да почувствам как ме привлича... и няма да мисля за нищо... абсолютно нищо...
.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар