Змията...
Пожелах си да ме заведе пак в Змийския дворец. Набързо влязохме там където миналия път имаше ярка светлина и разните космически тела. Светлината сякаш се бе оттеглила в далечината, все така ярка.
В дясно от нея бе тъмния Космос със звездите, а в ляво се появиха сини остри конуси. Не са природни образувания, а нещо изградено, много старо. Разбирам, че е замък, с много тайни. Затова е и тъмен. Сините конуси са тъмно сини, но в преливащи се тъмни нюанси.
Наблюдавах го от далече. Не пожелах да го приближа, както се е случвало с други видения.
Космическата река...
Пак си дойде по обичайния начин. Пак се понесох по нея без помощни средства, сякаш се сливаме и сме едно. Пак си е Космос, който се спуска от дясно на ляво и този път разбрах или по скоро осъзнах с изненада, че тази река не тече само в една посока,. В нея има елементи, които се движат срещу мен, с мен, около мен...
Появиха се картини, които докато бях в Реката помнех, разбирах, а след като се върнах... нищо.
Това, което видях, бяха моменти от ежедневие - нещо случило се, но с възможност за корекция, така и нови неща, плануване за нещата...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар