магична йога - незавършени пътешествия

Змията... 
Не знам аз ли си пожелах да отидем в Змийския дворец или Змиите сами решиха да ме заведат. 
Величествен, тържествен, окъпан в златна светлина и сияние, Дворецът беше пред мен. Нямам визия за Змиите, но ЗНАМ, че са до мен и съм сигурна и спокойна. 
Портата - голяма, тежка, подхождаща на цялото величие, се открехва и от там струи много силна, заслепяваща, бяло-златна светлина. Портата се отваря до край и светлината се усилва. Приближавам. Светлината е все така заслепяваща. Знам, че вече съм вътре, но все още не виждам нищо освен светлината. Сякаш тази светлина идва срещу мен, или като че ли аз се движа към нея... Започвам да свиквам със силната светлина и различавам част от диск  наподобяващ пръстените на Сатурн. Другата част все още е светлината. Дискът не е неподвижен, върти се около оста си. 
С нежелание се връщам. Исках още да остана. Знаех, че ще свикна със ярката светлина и ще видя още... В последния момент зърнах много подобни дискове, но пак частично. 

Морският кон... 
Чаках го на Зеления залив. Имах желание да ме заведе в Червената пещера, но когато тръгнахме към отвесните скали в морето, които разделят двата залива, нещо ни спря. Виждаха се високи вълни на другия залив, а при нас беше тихо, спокойно. 
Тогава Конят пое по рекичката, която се влива в морето в този залив. Тръгна нагоре, навлязохме в голяма гора, големи дървета, много храсти. Продължаваме нагоре, гората става по-рядка, реката тече през повече обли камъни. Минаваме покрай образували се малки водопади от тези камъни. Продължаваме нагоре. Цветовете край нас са зелени гори, зелени поляни, бели камъни, и искрящо бистри води... 
Все по редки са дърветата, все по-високо се изкачваме. На едно по-равно и по-широко място спираме. Нагоре се вижда върха на планината. Знам, че реката прави завой наляво и там някъде е изворът й. 
Конят се навежда да пие вода, аз правя същото. Напръсках лицето си и легнах на полянката до реката. Загледах се в безкрайното синьо небе и... видях Орела... 
Орелът се приближаваше от безкрая и в полета си описваше спирални кръгове над нас. Когато достигна определена височина, полетът му стана... неописуем, сякаш хаотичен. В един момент Разбрах, че той пише... текст.... Лежах и гледах като онемяла, беше толкова силно! Орелът продължаваше да пише, но... 
Трябваше да се връщаме... 

Усещане за незавършеност... В такива дни ми е по-... отнесено. По-често следобед ми се полягва и го правя. В такива моменти ми се иска и да направя нещо по-така... Като някакво дишане, по-различна музика... Нещо, с което да завърша. 
Днес се случи с китарата на Armik, с Leo Rojas...

***

.