На поляна съм. Зелена, зелена... Сред планини и върхове.
Виждам, Орелът идва от онзи връх, срещу мен. Прави кръгове около върха, сигурно е специален.
Идва към мен. Води ме надясно. Преминаваме през облаци, разположени като бял диск около планината. Издигаме се над облаците. От там се виждат като памучни кълбета - меки, леки.
В дясно от нас има много висок връх. Зелен, много зелен. Извива се силен вятър и завърта облаците в посока обратна на часовниковата стрелка. Отнася ги далече.
А с Орела си летим над зелените гори. И е едно такова леко, леко... и зелено.
Толкова леко и отнесено ми е, че даже не разбирам, че е време... Да се разделим с Орела.
А на мен ми е леко, бяло и зелено...
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар